Прагът на вечността [bg]

Димка знаеше за какво говори Немет. Границата между социалистическа Унгария и капиталистическа Австрия беше подсигурена от двеста и четиридесет километрова ограда от неръждаема стомана. Естествено, поддържането й беше много скъпо. Обновяването на цялото съоръжение щеше да струва милиони.

— Ако има нужда от обновяване, обновявайте я — каза Горбачов.

— Не — възрази Немет. Може и да беше нервен, но бе решителен — Димка се възхищаваше на смелостта му. — Нямам парите, а и от оградата нямам нужда — продължи той. — Тя е съоръжение на Варшавския договор. Ако искате, трябва вие да я подновите.

— Това няма да стане — отвърна Горбачов. — Съветският съюз вече няма толкова пари. Преди десет години петролът вървеше по четиридесет долара барела и ние можехме да направим всичко. Сега е — колко, девет долара? Разорени сме.

— Нека е сигурно, че се разбираме един друг — поде отново Немет. Потеше се и си бършеше лицето с носна кърпичка. — Ако не плащате, ние няма да подновим оградата и тя ще спре да действа като ефективна преграда. Хората ще могат да отиват в Австрия и ние няма да ги спираме.

Още веднъж настъпи напрегната тишина. Най-накрая Горбачов въздъхна и каза:

— Така да бъде.

Това беше краят на срещата. Любезностите на сбогуване бяха повърхностни. Унгарците искаха да се измъкнат колкото може по-бързо. Те получиха всичко, което искаха. Стиснаха си ръцете с Горбачов и бързо напуснаха кабинета му. Сякаш искаха да се натоварят на самолета, преди той да е имал време да си промени мнението.

Димка се върна в своя кабинет в замислено настроение. Горбачов го изненада два пъти — първо, с неочакваната си враждебност към реформите на Немет, и второ, с това, че не им оказваше истинска съпротива.

Щяха ли унгарците да изоставят оградата? Тя бе важна част от Желязната завеса. Ако на хората изведнъж се разрешеше да пресичат границата и да минават на Запад, тази промяна можеше да се окаже по-важна и от едни свободни избори.

Филипов и консерваторите обаче все още не се бяха предали. Бяха в готовност и за най-малкия признак на слабост от страна на Горбачов. Димка не се съмняваше, че те имат планове за извършване на преврат.

Той умислено гледаше голямото революционно платно на стената на кабинета си, когато се обади Наталия.

— Ти знаеш какво е ракетата Ланс, нали? — без предисловие го попита тя.

— Тактическо ядрено оръжие тип земя-земя с малък обсег — отвърна той. — Американците имат около седемстотин в Германия. За щастие обхватът им е само около 120 километра.

— Вече не — прекъсна го тя. — Президентът Буш иска да ги усъвършенства. Новите ще летят близо 450 километра.

— По дяволите.

Димка се боеше от това, а Филипов го бе предсказал.

— Но това е нелогично. Неотдавна Рейгън и Горбачов изтеглиха балистичните ракети със среден обсег.