Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
— Буш смята, че Рейгън е отишъл твърде далеч в разоръжаването.
— Колко разработен е този план?
— Според вашингтонската резидентура на КГБ Буш се е заобиколил с ястреби на Студената война. Секретарят по отбраната Чейни е готов за бой. Такъв е и Скаукрофт.
Брент Скаукрофт беше съветникът по националната сигурност.
— А има и една жена, Кондолиза Райс — също толкова лоша.
Димка се отчая.
— Филипов ще заяви: „Аз казах“.
— Филипов и други. Това е опасно развитие за Михаил Сергеевич.
— Какво е разписанието на американците?
— Ще окажат натиск върху западноевропейците на срещата на НАТО през май.
— Проклятие — рече Димка. — Сега я загазихме.
Ребека Хелд се намираше в апартамента си в Хамбург късно вечерта и работеше; книжата бяха пръснати по кръглата маса в кухнята. На канапето се мъдреше неумита чаша за кафе и поднос с трохите от сандвича с шунка, който изяде за вечеря. Беше съблякла елегантното работно облекло, изтрила грима, взела душ; после си сложи развлечено старо бельо и стара копринена кърпа около косата.
Приготвяше се за първото си посещение в САЩ. Отиваше заедно с началника си, Ханс-Дитрих Геншер, вицеканцлер на Германия, външен министър и председател на Свободната демократическа партия, към която принадлежеше и тя. Мисията им беше да обяснят на американците защо не искат повече ядрени оръжия. При Горбачов Съветският съюз ставаше по-малко заплашителен. Усъвършенстваните ядрени оръжия не просто не бяха необходими — те можеше да изиграят обратната роля, да подкопаят мирните ходове на Горбачов и да подсилят ястребите в Москва.
Тя четеше преценките на германското разузнаване за борбите за власт в Кремъл, когато на вратата се позвъни.
Тя погледна часовника си. Беше девет и половина. Тя не очакваше посетител и определено не бе подходящо облечена за посрещане на такъв. Както и да е — вероятно бе някой съсед от кооперацията с обикновената молба да вземе назаем опаковка мляко.
На нея не й се полагаше постоянна охрана — слава Богу, не бе тъй важна, че да привлича терористи. Все пак вратата й имаше шпионка, за да може да проверява, преди да отвори.
С изненада видя Фредерик Биро.
Чувствата й бяха смесени. Изненадващото посещение от любовника й беше нещо приятно — но тя изглеждаше ужасно. На петдесет и седем всяка жена има нужда да се подготви, преди да се покаже на мъжа си.
Тя обаче не можеше да го помоли да чака в антрето, докато се гримира и си смени бельото.
И отвори вратата.
— Скъпа моя — поздрави я той и я целуна.
— Радвам се да те видя, но ме хващаш по бели гащи — отвърна тя. — Всичко ми е с краката нагоре.
Той пристъпи навътре и тя затвори вратата. Задържа я на ръка разстояние и я огледа.
— Оплетена коса, очила, пеньоар, босонога — изреди той. — Изглеждаш прекрасно.
Тя се засмя и го отведе в кухнята.
— Вечерял ли си? — попита го тя. — Да ти направя омлет?
— Само кафе, моля. Ядох в самолета.
— Какво правиш в Хамбург?
— Началството ме прати.
Фред седна на масата.
— Премиерът Немет идва в Германия следващата седмица, за да посети канцлера Кол. Той ще му зададе един въпрос. Като всички политици, той иска да знае отговора, преди да е попитал.
— Какъв въпрос?
— Трябва да обясня.
Тя постави кафето пред Фред.
— Давай. Цялата нощ е моя.
— Надявам се, че няма да отнеме толкова време.
Той прокара ръка по крака й под пеньоара.
— Имам други планове.
Той достигна бельото й.
— О! — отбеляза той. — Широки гащи.
Тя се изчерви.
— Не те очаквах!
Той се ухили:
— Мога и двете си ръце да пъхна вътре — може би чак до лактите.
Тя отблъсна ръцете му и отиде от другата страна на масата.
— Утре ще изхвърля всичкото си старо бельо.
Ребека приседна срещу него.
— Спри да ме поставяш в неловко положение и ми кажи защо си тук.
— Унгария ще отвори границата си с Австрия.
Ребека сметна, че не го е чула добре.
— За какво говориш?
— Ще отворим границата си. Ще оставим оградата да се разпадне. Ще дадем свобода на хората да пътуват където искат.
— Не си сериозен.