Прагът на вечността [bg]

— Не съм съгласен — възрази Димка. — Колкото повече се разоръжаваме, толкова по-малко причини ще имат американците да подсилват ядрените си резерви.

— Надявам се да си прав — завърши Филипов. — Заради всички нас.

И той се отдалечи.

Димка също се надяваше да е прав. Филипов постави пръст в слабото място на стратегията на Горбачов. Тя се опираше на предположението, че президентът Буш ще бъде разумен. Ако американците отвърнеха на разоръжаването със същите мерки, Горбачов щеше да може да се защити, а кремълските му съперници щяха да изглеждат глупаво. Но ако Буш не отговореше — или по-лошо увеличеше военните разходи — то тогава Горбачов щеше да изглежда глупак. Това щеше да го отслаби, противниците му можеха да се възползват от възможността, да го свалят от власт и да се върнат към добрите стари дни на конфронтацията между свръхсилите.

Димка отиде в апартаментите на Горбачов. Той очакваше срещата с Немет. Събитията в Унгария бяха вълнуващи. Димка нямаше търпение също така да разбере какво ще каже Горбачов на Немет.

Съветският ръководител не беше предсказуем. Цял живот бе бил комунист, но не желаеше да налага комунизма в други страни. Стратегията му беше ясна — гласност и перестройка, откритост и преустройство. Тактиката му беше по-малко очевидна и във всеки отделен случай беше трудно да отгатнеш накъде ще се понесе. Той постоянно държеше Димка нащрек.

Горбачов не прояви топлота към Немет. Унгарският премиер поиска един час, а му предложиха двадесет минути. Срещата можеше да бъде трудна.

Немет дойде с Фредерик Биро, когото Димка вече познаваше. Секретарката на Горбачов веднага въведе и тримата в голямата приемна — огромна зала с висок таван, с боядисани в кремаво жълто стени. Горбачов седеше зад модерно, боядисано в черно дървено бюро, поставено в един от ъглите. На бюрото имаше само телефон и лампа. Посетителите седнаха на стилни черни кожени столове. Всичко символизираше съвременността.

Немет се захвана за работата след малко любезности. Заяви, че щял да насрочи свободни избори. Свободни означавало свободни — резултатът можел да бъде и некомунистическо правителство. Как щяла Москва да реагира на това?

Горбачов почервеня и пурпурният рожден белег на плешивото му теме потъмня.

— Подходящият курс е завръщането към корените на ленинизма — заяви той.

Това не означаваше много. Всеки, който опитваше да промени Съветския съюз, твърдеше, че се завръща към корените на ленинизма.

Горбачов продължи:

— Социализмът може отново да намери пътя си като се върне към времето преди Сталин.