Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
— Наш проблем? — невярващо попита Биро. — За какво говорите, по дяволите?
— Това значи, че вие трябва да намерите разрешението.
— Ами ако Кремъл не хареса постигнатото от нас разрешение?
— Няма значение — продължи Димка. — Сега сте самостоятелни.
Биро заговори презрително:
— Вие ми съобщавате, че четиридесет години съветска власт над Източна Европа приключват и че ще бъдем независими държави?
— Точно така.
Биро изгледа Димка продължително и тежко.
— Не Ви вярвам.
Таня и Василий отидоха в болницата, за да посетят леля й Зоя, физичката. Тя бе на седемдесет и четири и страдаше от рак на гърдата. Като генералска съпруга имаше отделна стая. Посетителите можеха да влизат по двама наведнъж, тъй че Таня и Василий чакаха отвън заедно с останалите членове на семейството.
След малко се показа чичо Володя, хванал за ръката тридесет и девет годишния си син Котя. Силен мъж с геройски военни подвизи, сега Володя беше безпомощен като дете, вървеше където му кажат и неспирно хлипаше в подгизнала от сълзи носна кърпичка. Бяха женени от четиридесет години.
Таня влезе с братовчедка си Галина, дъщерята на Володя и Зоя. Външността на леля й я ужаси. Дори и на шестдесет Зоя беше главозамайващо красива, но сега бе болезнено слаба, почти плешива и явно само на дни или часове от края. Както и да е, тя се люшкаше между съня и будното състояние и не изглеждаше да изпитва болка. Таня предположи, че е упоена с морфин.
— След войната Володя отиде в Америка, за да открие как са произвели бомбата от Хирошима — започна Зоя, недискретна под въздействието на лекарството. Таня обмисляше да й каже да не споделя повече, но реши, че тези тайни вече не са от значение за никого.
— Той се върна с каталог на Сиърс и Робък — продължи Зоя и се усмихна на спомена. — Беше пълен с хубави неща, които всеки американец можеше да си купи — рокли, колела, грамофонни плочи, топли детски дрехи, дори трактори за фермерите. Нямаше да го повярвам — щях да го приема за пропаганда — но Володя бе ходил там и знаеше, че е вярно. Оттогава все исках да отида в Америка, просто за да го видя. Просто да погледна това изобилие. Обаче вече не мисля, че ще стане.
Тя отново затвори очи.
— Няма значение — промърмори Зоя и сякаш отново заспа.
След няколко минути Таня и Галина излязоха и двама от внуците заеха местата си край болничното легло.
Димка беше дошъл и се присъедини към групичката в коридора. Отведе Таня и Василий настрана и им заговори тихо.
— Препоръчах Ви за конференцията в Неапол — каза той на Василий.
— Благодаря Ви…
— Не ми благодарете. Не успях. Днес имах разговор с противния Евгений Филипов. Сега той отговаря за това и знае, че сте бил изпратен в Сибир за подривна дейност през 1961 година.
— Но Василий е реабилитиран! — протестира Таня.
— Филипов знае това. Заяви, че реабилитацията била една работа, а излизането зад граница — друга. Това не се обсъжда повече.
Димка докосна ръката на Таня.
— Съжалявам, сестро.
— Значи оставаме тук — заключи Таня.
Василий произнесе с горчивина:
— Едно листче на поетично четене преди четвърт век и все още ме наказват. Ние все си мислим, че страната ни се променя, но тя не се променя наистина.
— Също като леля Зоя и ние няма да видим външния свят — заключи Таня.
— Не се отказвайте — насърчи ги Димка.
Част десета
Стена
1988–1989
59.
Джаспър Мъри беше уволнен през есента на 1988 година.
Не се изненада. Атмосферата във Вашингтон бе различна. Президентът Рейгън оставаше популярен въпреки извършването на престъпления, много по-лоши от съборилите Никсън — финансиране на тероризъм в Никарагуа, размяна на оръжие за заложници с Иран, превръщане на жени и момичета в осакатени трупове по улиците на Бейрут. Изглеждаше вероятно сътрудникът на Рейгън, вицепрезидентът Джордж Х. У. Буш, да стане следващият президент. По някакъв начин — а Джаспър не можеше да проумее как номерът мина — хората, които застанаха срещу президента и го уловиха в измама и лъжа, вече не бяха герои, както през седемдесетте години, а ги смятаха за нелоялни и дори антиамерикански настроени.
Следователно Джаспър не бе шокиран, но беше дълбоко наранен. Беше постъпил на работа в Днес преди двадесет години и беше допринесъл то да стане високоуважавано новинарско предаване. Уволняването му приличаше на отрицание на жизненото му дело. Щедрата компенсация не облекчаваше болката.