Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
„Прагът на вечността“, шеметното, изпълнено със страсти заключение на трилогията XX век, е бестселър № 1 в ранглистите на САЩ, Великобритания, Дания, Франция, Германия, Италия, Испания и др. Из трилогията XX век, Кен проследява съдбите на пет преплетени семейства — американско, немско, руско, английско и уелско — докато те изживяват двадесети век. Сега те навлизат в една от най-бурните ери, огромното социално, политическо и икономическо сътресение на периода от 1960-те до 1980-те, от гражданските права, убийствата, масовите политически движения и Виетнам до Берлинската стена, Кубинската ракетна криза, президентския импийчмънт, революцията и рокендрола. Източногерманската учителка Ребека Хофман открива, че е била шпионирана от ЩАЗИ години наред и извършва спонтанно действие, което ще се отразява на семейството й до края на животите им… Джордж Джейкс, дете на родители от различни раси, се разминава с кариера като корпоративен адвокат, за да се присъедини към министерството на правосъдието на Робърт Ф. Кенеди, и се озовава в центъра не само на събитията, породили битката за граждански права, но и в една много по-лична битка… Камерън Дюър, внук на сенатор, се възползва от шанса да извърши малко официален и неофициален шпионаж в името на кауза, в която вярва, само за да открие, че светът е много по-опасно място, отколкото си е представял… Димка Дворкин, млад сътрудник на Никита Хрушчов, става първокласен агент за добро или зло, докато надпреварата на САЩ и СССР стига до ръба на ядрена война, а неговата сестра-близначка Таня си изковава съдбата, която ще я отведе от Москва до Куба, Прага и Варшава и в историята. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с Иглата, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, като Опасно богатство и Ключът към Ребека, Фолет изненада всички с Устоите на земята и дългоочакваното му продължение Свят без край, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията XX век, започна с Крахът на титаните и Зимата на света, а Прагът на вечността е неговият завършек. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
— В Неапол има конференция на сценаристи — каза Таня на Василий, докато радиото бърбореше зад тях.
— Аха!
Василий веднага видя значението на това. Неапол имаше избрана комунистическа градска управа.
Двамата седяха на канапето. Таня започна:
— Искат да поканят писатели от съветския блок, за да докажат, че Холивуд не е единственото място, където се правят телевизионни предавания.
— Разбира се.
— Ти си най-успешният създател на телевизионна драма в СССР. Трябва да отидеш.
— Съюзът на писателите ще реши кои са късметлиите.
— Очевидно следвайки съветите на КГБ.
— Смяташ ли, че имам шанс?
— Кандидатствай, а аз ще помоля Димка да каже една-две хубави думи.
— Ще можеш ли да дойдеш?
— Ще помоля Даниил да ме назначи да отразявам конференцията за ТАСС.
— Значи и двамата ще бъдем в свободния свят.
— Да.
— После какво?
— Не съм работила по подробностите, но това би трябвало да бъде лесната част. От хотелската стая можем да позвъним на Ана Мъри в Лондон. Щом установи, че сме в Италия, тя ще хване самолета. Ще хлъзнем хората си от КГБ и отиваме с нея в Рим. Тя ще обяви пред света, че Иван Кузнецов всъщност е Василий Енков и че той и приятелката му търсят политическо убежище във Великобритания.
Василий притихна.
— Как мислиш, може ли да стане наистина? — попита той; звучеше като дете, което говори за приказка.
Таня взе и двете му ръце в своите.
— Не знам — отвърна тя. — Но искам да опитам.
* * *
Димка вече разполагаше с просторен кабинет в Кремъл. Имаше голямо бюро с два телефона, малка маса за заседания и известен брой канапенца пред камината. На стената висеше репродукция в пълен размер на известната съветска картина Мобилизацията срещу Юденич в Путиловския машиностроителен завод.
Негов гост беше Фредерик Биро, унгарски министър с прогресивни идеи. Беше с две или три години по-възрастен от Димка, но изглеждаше уплашен, седнал на канапето, когато помоли секретарката на Димка за чаша вода.
— Тук съм, за да бъда укоряван ли? — попита той с насилена усмивка.
— Защо питате?
— Аз съм един от хората, които смятат, че социализмът в Унгария е в безизходно положение. Това не е тайна.
— Нямам намерение да ви укорявам за това или за нещо друго.
— Тогава ще ме хвалите?
— И това не. Предполагам, че Вие и вашите приятели ще създадете новия унгарски режим при смъртта или оставката на Янош Кадар, и Ви желая успех, но не съм Ви повикал тук, за да Ви кажа това.
Биро остави водата си, без да я е опитал.
— Сега наистина съм уплашен.
— Нека Ви извадя от нещастието Ви. Приоритетът на Горбачов е да подобри съветската икономика чрез намаляване на военните разходи и производство на повече потребителски стоки.
— Чудесен план — предпазливо произнесе Биро. — Много хора биха желали да направят същото в Унгария.
— Единственият ни проблем е, че това не действа. Или, ако трябва да бъда точен, не действа достатъчно бързо, което е същото. Съветският съюз е разорен, банкрутирал, неплатежоспособен. Падащите цени на петрола са причината за сегашната криза, но дългосрочният проблем е осакатяващо лошото представяне на плановата икономика. Твърде силно е, за да бъде излекувано с отменяне на поръчки за ракети и с производство на повече джинси.
— Къде е отговорът?
— Ще спрем да ви субсидираме.
— Унгария?
— Всички източноевропейски държави. Вие никога не сте плащали за жизнения си стандарт. Ние го финансираме, като ви продаваме петрол и други суровини под пазарните цени, а купуваме некачествените ви стоки, които никой не иска.
— Вярно е, разбира се — съгласи се Биро. — Това обаче е единственият начин населението да бъде спокойно, а Комунистическата партия на власт. Ако жизненият им стандарт падне, няма да мине много време и те ще започнат да се питат защо са комунисти.