Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
— Да, грамадно нещо. Теорията е, че никой не стои начело. На практика обаче Лех Валенса председателства на заседанията.
Таня се чудеше. Необразован електротехник водеше споровете за бъдещето на Полша. Това нещо е било мечтата на дядо й, болшевика и фабричен работник Григорий Пешков. Валенса обаче беше антикомунист. По някакъв начин тя се радваше, че дядо й не доживя, за да стане свидетел на тази ирония. Това можеше да разбие сърцето му.
— Ще излезе ли нещо от Кръглата маса? — попита я Таня.
Преди Данута да успее да отговори се намеси Марек:
— Това е трик. Ярузелски иска да отслаби опозицията, като приобщи водачите й и ги направи част от комунистическото управление, без да променя системата. Това е стратегия за оставането му на власт.
Данута продължи:
— Марек вероятно е прав. Само че номерът няма да подейства. Ние искаме независими профсъюзи, свободен печат и истински избори.
Таня се смая.
— Ярузелски обсъжда свободни избори?
Полша имаше нагласени избори, при които само комунистическите партии и съюзниците им можеха да издигат кандидати.
— Разговорите от време на време прекъсват. Но той има нужда стачките да спрат, затова свиква Кръглата маса отново и ние отново искаме избори.
— Какво стои зад стачките? — попита Таня. — Искам да кажа, каква е основната им причина?
Марек отново се намеси:
— Знаеш ли какво казват хората? „Четиридесет и пет години комунизъм и все още няма тоалетна хартия“. Ние сме бедни! Комунизмът не функционира.
— Марек е прав — съгласи се Данута. — Преди няколко седмици един магазин във Варшава обяви, че ще приема предварителни плащания за телевизори за следващия понеделник. Обръщам ти внимание, че нямаха телевизори, а просто се надяваха да получат. Хората започнаха да се редят на опашка в петък предишната седмица. В понеделник сутринта опашката броеше хиляда и петстотин души — само за да поставят имената им в списъка!
Данута отиде в кухнята и се върна с купа от ароматната зупа огуркова — супата от кисели краставички, която Таня обичаше.
— И какво ще стане? — попита Таня, докато се хранеше. — Ще има ли истински избори?
— Не — отсече Марек.
— Може би — продължи Данута. — Последното предложение е две трети от местата в парламента да бъдат запазени за комунистите, а свободните избори да се водят за останалия брой.
— Значи отново ще имаме нагласени избори! — завърши Марек.
— Но това ще е по-добре от сегашното положение. Не мислиш ли, Таня?
— Не знам — отвърна Таня.
Пролетното топене още не беше настъпило и Москва продължаваше да бъде под снежния си юрган, когато новият унгарски министър-председател дойде на посещение на Михаил Горбачов.
Евгений Филипов знаеше, че Миклош Немет пристига, и спипа Димка пред кабинета на генералния секретар няколко минути преди срещата.
— Тези неразумни стъпки трябва да бъдат спрени! — заяви той.
Според наблюденията на Димка, напоследък Филипов изглеждаше все по-истеричен. Сивата му коса бе рошава и той навсякъде се носеше забързано. Вече беше в началото на шестото си десетилетие и лицето му бе постоянно изкривено в неодобрителната гримаса, носена от него толкова дълго през живота му. Торбестите му костюми и свръхкъса подстрижка отново бяха на мода — на Запад хлапетата наричаха този стил Ретро.
Филипов мразеше Горбачов. Съветският ръководител стоеше зад всичко, срещу което Филипов се беше борил през целия си живот — охлабване на правилата, вместо строга партийна дисциплина; индивидуална инициатива, вместо централно планиране; приятелство със Запада, вместо война с капиталистическия империализъм. Димка почти можеше да изпитва съчувствие към човек, който е пропилял дните си, участвайки в изгубена битка.
Димка поне се надяваше битката да е загубена. Конфликтът все още не бе приключил.
— За какви неразумни стъпки конкретно говорим? — внимателно попита Димка.
— Независими политически партии!
Филипов го произнесе тъй, сякаш споменаваше някаква ужасна жестокост.
— Унгарците са започнали нещо опасно. Сега и Ярузелски говори за същото в Полша. Ярузелски!
Димка разбираше смайването на Филипов. Наистина бе смайващо как полският потисник говори, че ще направи Солидарност част от бъдещето на нацията и ще позволи на политически партии да се конкурират в избори като на Запад.