Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Вероятно не биваше да пуска шегата за Рейгън в края на последното си предаване. След като съобщи на публиката, че напуска, той каза:
— И помнете: ако президентът ви каже, че вали дъжд и изглежда наистина искрен — за всеки случай погледнете през прозореца… просто за да бъдете сигурни.
Франк Линдеман позеленя.
Колегите му устроиха прощално празненство в Олд Ебит Грил, на което присъстваха повечето от влиятелните фигури във Вашингтон. Късно вечерта, облегнат на бара, Джаспър държа реч. Наранен, тъжен и предизвикателен, той каза:
— Аз обичам тази страна. Обикнах я при първото си идване тук, през 1963 година. Майка ми е избягала от нацистка Германия; останалите от семейството й не са успели. Първата стъпка на Хитлер е била да овладее пресата и да я подчини на правителството. Ленин е постъпил по същия начин.
Джаспър бе обърнал няколко чаши вино и като резултат беше малко по-откровен.
— Америка е свободна, понеже има непочтителни вестници и телевизионни предавания, за да излагат на показ и да засрамват президентите, които безчестят конституцията.
Той вдигна чаша.
— За свободната преса. За непочтителността. Бог да благослови Америка.
На следния ден Сузи Канън, винаги готова да рита падналия, пусна дълго и злобно представяне на Джаспър. Тя успяваше да внуши, че и службата му във Виетнам, и натурализацията като американски гражданин са били отчаяни опити за прикриване на злобна омраза към Съединените щати. Тя го обрисуваше и като безмилостен сексуален хищник, отнел Верина от Джордж Джейкс, точно както бил отмъкнал Иви Уилямс от Кам Дюър през шестдесетте.
Като резултат му беше трудно да си намери друга работа. След няколко седмици опити най-после друга телевизионна компания му предложи позиция като европейски кореспондент, базиран в Бон.
— Определено можеш да се справяш по-добре от това — изкоментира Верина. Нямаше време за губещи.
— Нито една телевизия няма да ме наеме като водещ.
Бяха във всекидневната късно вечерта, точно след като бяха изгледали новините, и щяха да се приготвят да си лягат.
— Германия? — попита Верина. — Това не е ли място за някой начинаещ в началото на кариерата му?
— Не е задължително да е така. Източна Европа е в състояние на буря. През следващата година или две от тази част на света могат да излязат някои интересни истории.
Тя нямаше да го остави да излезе победител от това.
— Има и по-добри работи — възрази Верина. — Уошингтън поуст не ти ли предложиха твоя собствена коментаторска колонка?
— През целия си живот съм работил в телевизията.
— Не си си подавал документите в някоя местна мрежа — продължи тя. — Можеше да бъдеш голямата риба в малкото езерце.
— Не, не бих могъл. Щях да бъда залязващо минало величие.
От перспективата Джаспър потрепери.
— Няма да направя това.
Лицето й доби непокорно изражение.
— Е, не ме моли да идвам с теб в Германия.
Той го очакваше, но се изненада от неприкритата й решимост.
— Защо не?
— Ти говориш немски, а аз не.
Джаспър не говореше много добре немски, но това не бе най-добрият му аргумент.
— Това би било приключение — обясни той.
— Слез на земята — отвърна Верина. — Аз имам син.
— Това би било приключение и за Джак. Ще порасне с два езика.
— Джордж ще прибегне до съда, за да не ми позволи да изведа Джак от страната. Ние с него имаме съвместно попечителство. А и аз не бих го направила. Джак има нужда от баща си и от баба си. Ами моята работа? Аз съм огромен успех, Джаспър — за мен работят дванадесет души и всичките лобират пред правителството за либерални каузи. Не можеш сериозно да искаш от мен да зарежа това.
— Е, предполагам, че ще си идвам за празниците.
— Ти сериозен ли си? Каква връзка ще имаме? Колко време ще мине, преди да се търкаляш в кревата с някоя закръглена девойка с руси плитки?
Вярно беше — през по-голямата част от живота си Джаспър се бе отдавал на промискуитет, но никога не беше изневерявал на Верина. Перспективата да я изгуби изведнъж изглеждаше непоносима.