Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
— Аз мога да бъда верен — отчаяно пророни той.
Верина видя мъката му и тонът й се смекчи.
— Джаспър, това е трогателно. Даже смятам, че го твърдиш сериозно. Но знам що за стока си, а познавам и себе си. Никой от нас не може да остане дълго време без връзка.
— Слушай — примоли се той. — Всички в света на американската телевизия знаят, че си търся работа, и ми предложиха само това. Не разбираш ли? Гърбът ми е опрян в проклетата стена. Нямам алтернатива!
— Разбирам и съжалявам. Но трябва да бъдем реалисти.
Джаспър намери симпатията й по-лоша и от нейното презрение.
— Все едно, това няма да е завинаги — предизвикателно отговори той.
— Нима?
— О, не. Аз ще се завърна.
— В Бон?
— Ще има повече европейски истории в челото на американските новини от когато и да било. Само ме гледай, по дяволите.
Лицето на Верина стана тъжно.
— Проклятие, ти наистина ще го направиш, нали така?
— Казах ти, че трябва.
— Е — със съжаление произнесе тя. — Не очаквай аз да съм тук при завръщането ти.
Джаспър никога не бе ходил в Будапеща. Като млад винаги бе гледал на запад, към Америка. Освен това през целия му живот Унгария се намираше под сивите облаци на комунизма. През ноември 1988 година обаче с икономиката й — в развалини — се случи нещо смайващо. Малка група реформистки настроени комунисти пое властта и един от тях, Миклош Немет, стана министър-председател. Една от въведените от него промени беше откриването на фондова борса.
За Джаспър това беше невероятно.
Само шест месеца по-рано Карой Грос, престъпният шеф на Унгарската социалистическа работническа партия, заяви пред списание Нюзуик, че в Унгария многопартийната демокрация била „историческа невъзможност“. Немет обаче прокара нов закон, който разрешаваше самостоятелни „политически клубове“.
Това беше голяма история. Бяха ли обаче промените постоянни? Или Москва скоро щеше да се намеси?
Джаспър долетя в Будапеща посред януарска снежна буря. Снегът дебело покриваше неоготическите кулички на сградата на Парламента край Дунав. Джаспър се срещна с Миклош Немет в тази сграда.
Джаспър си издейства интервюто с помощта на Ребека Хелд. Въпреки че не я познаваше отпреди, знаеше за нея от Дейв Уилямс и от Вали Франк. Щом пристигна в Бон, веднага се свърза с нея — единствено тя напомняше донякъде немски контакт. Понастоящем беше важна фигура в германското Външно министерство. Още по-хубаво, беше приятелка — а според Джаспър може би и любовница — на Фредерик Биро, сътрудник на Миклош Немет. Биро беше уредил интервюто.
Той посрещна Джаспър във фоайето и го придружи през лабиринта от коридори и коридорчета до кабинета на министър-председателя.
Немет беше едва на четиридесет и една години. Нисък човек с гъста кафява коса, спусната на лимба над челото му. Лицето му изразяваше интелигентност и решимост, но също тъй и притеснение. За интервюто бе седнал зад дъбова маса и от нервност се беше обкръжил със сътрудниците си. Несъмнено ясно осъзнаваше, че говори не само на Джаспър, но и на американското правителство — а и че Москва също ще го гледа.
Подобно на всеки министър-председател, той говореше с предсказуеми клишета. Предстояха трудни времена, но в крайна сметка страната щеше да излезе по-силна. „И тъй нататък, и тъй нататък, и тъй нататък“, каза си Джаспър. Трябваше му нещо по-добро от това.
Той попита дали новите политически „клубове“ биха могли въобще да се превърнат в свободни политически партии.
Немет изгледа Джаспър тежко и право в очите, после каза твърдо и ясно:
— Това е една от най-големите ни амбиции.
Джаспър скри изненадата си. Нито една страна зад Желязната завеса нямаше независими политически партии. Немет сериозен ли беше?
Джаспър попита дали Комунистическата партия въобще ще се откаже от своята „ръководна роля“ в унгарското общество.
Немет отново го изгледа по същия начин.
— След две години бих могъл да си представя, че начело на правителството може и да не стои член на Политбюро — заяви той.
Джаспър трябваше да се застави да не изтърси Иисусе Христе!
Беше му потръгнало и ето че дойде времето на големия въпрос.
— Възможно ли е съветското правителство да се намеси, за да прекрати тези промени, както през 1956 година?