Прагът на вечността [bg]

Таня се прибра у дома, пламнала от нетърпение да съобщи на Василий плана си.

Те живееха заедно повече или по-малко неофициално от две години. Не бяха женени — станеха ли семейство, нямаше да им позволят да напуснат СССР заедно. А те бяха решили да се измъкнат от съветския блок. И двамата се усещаха хванати в капан. Таня продължаваше да пише отчети за ТАСС, която робски следваше партийната линия. Василий вече беше водещият сценарист на телевизионно предаване, в което герои от КГБ с квадратни челюсти надхитряха глупавите и садистични американски шпиони. И двамата желаеха да съобщят на света, че Василий е хваленият писател Иван Кузнецов, чиято последна книга — Старчески дом, дръзка сатира с Брежнев, Андропов и Черненко — беше бестселър на Запад. Понякога Василий твърдеше, че важното било как той написал истината за Съветския съюз в произведения, четени по целия свят. Таня обаче знаеше, че той иска да получи славата за работата си, вместо страхливо да крие какво е направил, сякаш е някаква тайна перверзия.

Въпреки че Таня преливаше от ентусиазъм, тя включи радиото в кухнята, преди да говори. Тя не смяташе, че подслушват апартамента им, но навикът бе стар, а и нямаше нужда да се рискува.

Радиожурналистът описваше посещение на Горбачов и жена му във фабрика за джинси в Ленинград. Таня забеляза разликата. Предишните съветски ръководители посещаваха стоманолеярни и корабостроителници. Горбачов поддържаше потребителските стоки. Той винаги твърдеше, че съветските производители трябва да бъдат добри като западните — нещо, което не бе било дори фантазия за предшествениците му.

А и водеше жена си със себе си. За разлика от съпругите на по-ранните ръководители Раиса не беше просто придатък. Беше привлекателна и добре облечена, като американската Първа дама. Беше и интелигентна — работила бе като университетски преподавател преди мъжът й да стане генерален секретар.

Според Таня това подаваше надежди, но бе само символично. От Запада щеше да зависи дали ще излезе нещо. Ако немците и американците приемеха извършваната в СССР либерализация и действаха да насърчат промяната, Горбачов можеше да постигне нещо. Ако ястребите в Бон и Вашингтон видеха това като слабост и предприемеха заплашителни или агресивни ходове, съветската управляваща номенклатура отново щеше да се затвори в черупката си от праволинеен комунизъм и военно могъщество. Тогава Горбачов щеше се присъедини към Косигин и Хрушчов в гробището на провалилите се кремълски реформатори.