Сияйни слова

Каладин мина край тях и потърси Захел, ала него го нямаше. Дори надзърна в стаята му, но тя беше пуста.

— Мостови, горе е! — провикна се една от ардентите. Гологлавата жена посочи стълбището в ъгъла, където Каладин често пращаше хора да наглеждат покрива, докато Адолин и Ренарин се упражняваха.

Каладин ѝ махна за благодарност, закуцука натам и нескопосно се заизкачва по стълбите. Наложи се да свие чадъра, за да мине. Когато подаде глава през отвора на покрива, по главата му заваля дъжд. Покривът беше направен от плочи във втвърден крем. Захел се излежаваше в окачен между два пръта хамак. Каладин предположи, че прътите са гръмоотводи и реши, че не е твърде безопасно. Над хамака висеше промазано платнище и Захел беше почти сух.

Ардентът леко се полюшваше, очите му бяха затворени, а в ръце държеше четвъртита бутилка хону, силно питие от лависово зърно. Каладин огледа покрива и прецени доколко е по силите му да мине по наклонените плочи, без да падне и да си строши врата.

— Да си ходил някога до Чистото езеро, мостови? — попита Захел.

— Не съм. Един от хората ми обаче говори за него.

— И какво си чувал?

— Че било океан, толкова плитък, че можеш да го прецапаш.

— Нелепо плитко е. Като безкраен залив, дълбоко е едва няколко стъпки. Топла вода. Прохладен ветрец. Напомня ми за дома. Не като това студено, влажно и забравено от бога място.

— И защо си тук, а не там?

— Защото не понасям да ми се напомня за дома, глупако.

О.

— И защо тогава говорим за него?

— Защото ти се чудеше защо сме си устроили наше собствено малко Чисто езеро долу.

— Чудех ли се?

— Много ясно. Проклет хлапак. Вече те познавам достатъчно добре и знам какви въпроси те тормозят. Ти не разсъждаваш като копиеносец.

— Не могат ли копиеносците да са любопитни?

— Не. Понеже ако са любопитни, или ще ги убият, или ще вземат да се перчат пред някое началство колко са умни. И тогава ги турят някъде, където има по-голяма полза от тях.

Каладин шавна вежда в очакване на още обяснения. Накрая въздъхна и попита:

— Защо сте затапили арената долу?

— А ти как мислиш?

— Голям досадник си, Захел. Осъзнаваш ли го?

— Съвсем.

Захел си сръбна от хонуто.

— Предполагам, че сте го направили, за да не отмие дъждът пясъка.

— Отлично предположение. Като прясна синя боя на стената.

— Каквото и да означава това. Работата обаче е друга. Защо да държите пясъка долу? Защо просто не го приберете, както правите преди буря?

— Известно ли ти е — попита Захел, — че дъждовете през Плача, дъждовния сезон, не носят крем?

— Амии…

Знаеше ли го? И имаше ли значение?

— А това е хубаво — продължи Захел. — В противен случай целият ни лагер щеше да се затлачи. Както и да е, дъждът сега е отличен за миене.