Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Но сега моментът беше спокоен, без належащи ангажименти. Следобедната светлина падаше върху двете сведени над играта глави. „Джак ще бъде хубав“, помисли Джордж. Имаше високо челце, леко раздалечени очи, сладко носле, усмихната уста и спретната брадичка — всичко беше съразмерно. Изразът на лицето му вече говореше за неговия характер. Беше съвсем погълнат от интелектуалното предизвикателство на играта, а когато той или Мария поставеха някое парченце правилно, усмихваше се доволно и цялото му лице се озаряваше. Джордж не знаеше нещо по-завладяващо и вълнуващо от развитието на ума на детето му, ежедневната поява на новоразбрани неща, числа и букви, механизми, хора и обществени групи. За Джордж беше чудо да вижда как Джак тича, скача и хвърля топка, ала сърцето му се поразяваше още повече от този умислен и съсредоточен израз. В очите му напираха сълзи на гордост, благодарност и страхопочитание.
Признателен беше и на Мария. Тя им гостуваше горе-долу веднъж месечно, винаги носеше подарък на Джак и винаги му отделяше време. Търпеливо му четеше, двамата разговаряха или играеха. Мария и Джаки бяха дали на Джак стабилност по време на травмата от развода на родителите му. Минала беше година откак Джордж напусна семейния си дом. Джак вече не се будеше с плач посред нощ. Явно улягаше в новия начин на живот. Джордж обаче не можеше да не се тревожи за дълготрайните последици.
Двамата завършиха пъзела. Баба Джаки беше поканена да се възхити на работата. После тя взе Джак в кухнята за чаша мляко и сладка.
— Благодаря ти за всичко, което правиш за Джак — обърна се Джордж към Мария. — Ти си най-добрата кръстница.
— Това не е някаква жертва. Радост е да го познавам.
След година Мария щеше да навърши петдесет. Никога нямаше да има свои деца. В Чикаго имаше племенници, но главният обект на майчината й любов беше Джак.
— Трябва да ти кажа нещо — рече Мария. — Нещо важно.
Тя стана и затвори вратата на салончето. Джордж се чудеше какво ли следва.
Мария пак седна и каза:
— Колата бомба в Бейрут онзи ден.
— Ужасно беше. Уби осемдесет души и рани двеста, предимно жени и момичета.
— Бомбата не беше поставена от израелците.
— Кой го направи тогава?
— Ние.
— Какво говориш, по дяволите?
— Контратерористична инициатива на президента Рейгън. Извършителите бяха ливанци, но обучени, финансирани и контролирани от ЦРУ.
— Иисусе. Та президентът е длъжен по закон да казва за тайните операции на моята комисия.
— Струва ми се, ще установиш, че е осведомил председателя и заместник-председателя.
— Ужасно — възкликна Джордж. — А ти звучиш доста убедено.
— Каза ми го старши служител от ЦРУ. Много от ветераните в Управлението са били против цялата тази програма. Но президентът е поискал, а Бил Кейси я е прокарал.
— Какво ги е прихванало, за Бога? Извършиха масово убийство!
— Отчаяно искат да сложат край на отвличанията. Мислят, че Фадлалла е мозъкът, който стои зад тях, и опитаха да го отстранят.
— И се прецакаха.
— И още как.
— Това трябва да излезе наяве.
— Така мисля и аз.
Джаки влезе.
— Нашият младеж е готов да се върне при майка си.
— Идвам. — Джордж стана. — Добре, ще имам грижата — каза той на Мария.
— Благодаря.
Джордж влезе в колата заедно с детето и бавно подкара по улиците в предградието към къщата на Верина. Бронзовият Кадилак на Джаспър Мъри беше на алеята редом с червения Ягуар на Верина. Ако това значеше, че самият Джаспър е тук, случаят беше удобен.
Верина дойде на вратата. Облечена беше в черна тениска и избелели сини джинси. Джордж влезе, а Верина отведе Джак да го изкъпе. Джаспър излезе от кухнята и Джордж му каза:
— Да разменим две думи, ако може.
Джаспър се поразтревожи, но отговори:
— Разбира се.
— Да влезем в… — Джордж почти каза „кабинета ми“, но се поправи. — … кабинета?