Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Света троица [Войните на Розите-2]
Света троица [Войните на Розите-2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Света троица [Войните на Розите-2]

Электронная книга - «Света троица [Войните на Розите-2]». Краткое содержание книги:

Епичната сага „Войните на Розите“ от Кон Игълдън — всепризнат майстор на историческите романи — продължава с втората книга „Света троица“.Годината е 1454-та, а Хенри VI е повален от коварна болест, която поразява ума и сетивата му. Кралят само формално управлява Англия, а това засилва бунтовническите настроения в страната. Амбициозната кралица Маргарет от Анжу — една от най-противоречивите и властни жени в английската история — се опитва да защити интересите на съпруга си и да запази мира.Междувременно сред феодалите се надига негодувание и мощните фамилии Йорк, Солсбъри и Уорик се обединяват срещу кралската власт. Новата „света троица“ планира да въстане и да пренапише с кръв хода на историята. Сблъсъкът между родовете Ланкастър и Йорк обрича Англия на гражданска война и разпокъсване… Ще възвърне ли Хенри VI престола си в Лондон?
1 ... 38 39 40 41 42 43 44 45 46 ... 161
Перейти на страницу:

Двузначността на последната фраза не убягна на стария мъж. Устата му се раздвижи, сякаш се мъчеше да избута с език нещо от кътниците. Безмълвно, той сведе глава и я погледна изпод рунтавите си вежди.

— Разбира се, Ваше Височество. Вярвам, че се стремим към едни и същи неща. Кралят да е силен. Да се изкорени заразата, посята от Невил у всички онези, дето таят в гърдите си предателство. Крал Хенри има подкрепата ми. Заклевам се в честта си и честта на моя род.

Маргарет се изпъна. Възрастният мъж като че ли я сряза. Той щеше да следва Хенри, но не и желанията на френската му кралица. Тя склони глава в знак, че уж е приела думите му, макар че вътрешно кипеше.

Бъкингам се прозя продължително с широко отворена уста, докато накрая и тя едва успя да потисне прозявката си.

— Имам чувството, че кралят ще се събуди късно днес — рече той и стана. — Смятам да дремна, да си възстановя силите, преди да са ме напуснали.

Граф Пърси също на свой ред стана, двамата мъже се поклониха и с извинение се оттеглиха. Тя ги гледаше как тръгват и подозираше, че ще си довършат разговора на някое друго място в двореца, където не можеше да ги слуша и да им се меси. Стисна длани и се загледа в огъня. Нужен ѝ беше граф Съмърсет. Нужен ѝ беше Дери Бруър. И най-вече, нужно ѝ беше съпругът ѝ и неговите лордове да я слушат. Ясно беше, че те искат да се пазарят и да маневрират без нейния глас. Беснееше, но нямаше да отстъпи. Хенри беше неин съпруг. Тя беше негова съпруга. По който и път да поемеха, щеше да се окаже с тях.

Останала сама, Маргарет се изправи и влезе през вътрешните врати в спалнята на съпруга си. Откри го там, леко похъркващ под дебелите одеяла, дългата му тъмна коса развързана и разпиляна върху продълговатата възглавница. Изглеждаше спокоен, с добър цвят на страните си. Тя почувства как изтощението от безкрайната нощ я завладява. Разкопча наметката си и легна до него, като придърпа една-единствена завивка върху си и изви тялото си тъй, че да поема неговата топлина. Хенри промърмори нещо при допира, но не се събуди и тя скоро заспа до него.

9.

Йорк стоеше подпрял ръце на дървените перила, докато наблюдаваше с видима гордост как момчето заема позиция. Най-големият му син Едуард, граф на Марч, беше тринайсетгодишен, макар да бе по-висок и значително по-силен от градските момчета, дето бяха с по три-четири години по-големи от него. Той вдигна меча към баща си и с дръжката му свали забралото на шлема си.

— Гледай това — рече под нос Йорк.

Солсбъри се усмихна, както бе подпрял рамо на един каменен стълб. Двамата с Йорк бяха прекарали почти месец в замъка Лъдлоу, крояха планове и се приспособяваха към изненадващия и неблагоприятен развой на събитията. От масивната каменна крепост те бяха изпратили ездачи до всичките си отделни имения със заповеди, които свикваха капитаните и най-добрите им воини, и сега селото и околностите му бяха заприличали на военен лагер. Малка беше опасността от набези откъм Уелс тази година, след като новините се бяха разпространили отвъд границата на запад. Лъдлоу се бе превърнал в най-голямото въоръжено сборище в страната, а те още прииждаха. Солсбъри изпита удоволствие да се отдели за малко от сложните си задачи по осигуряването на такова множество с храна, бира и екипировка, за да погледа как този негов любимец се бие.

Двама мъже се изправиха пред Едуард на тренировъчната площадка, оградена от всички страни с покрити колонади от сив камък. Облечени в хубави доспехи, те също вдигнаха мечовете си към Йорк и сведоха глави. Джеймсън беше ковач с масивна фигура. Извисяваше се с една глава над момчето и беше около два пъти по-широк в гръдния кош. Нарочно подбран за контраст, сър Робърт Далтън беше слаб, придвижваше се с грациозни, идеално балансирани движения, краката му винаги бяха твърдо стъпили на земята.

Йорк вдигна ръка, момчето барабанчик в ъгъла поде боен ритъм и сърцата на всички, които познаваха този звук от бойното поле, забиха ускорено.

1 ... 38 39 40 41 42 43 44 45 46 ... 161
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)