Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
– Виж сега, ако си наложиш да се стегнеш малко... – отвърна императорът с усмивка, която ме накара тайно да скръцна със зъби. – Направи го заради мен, Сиси! Нашите дипломати вече пишат, че във всички столици се разпространявали зловредни слухове относно загадъчното страдание на моята императрица...
– В какво ме упрекваш? Задето твоите посланици изпращат във Виена глупави доклади ли? – изгубила ума и дума, едва избъбрих аз.
– Дипломатите не са глупаци, ангел мой – обяви Франц Йозеф с онази обидна нотка, която ми казваше, че за него все още съм същото шестнайсетгодишно дете, за което се бе оженил.
– Дипломатите са мъже – отвърнах саркастично, но Франц Йозеф дори не забеляза подигравателния ми тон.
Само кимна утвърдително.
– Точно затова трябва да им вярваме, ангел мой. Грижи се повече за здравето си, обещаваш ли?
Наведе се над мен, целуна ме бегло и изчезна при документите и дипломатите си, преди да съм възразила решително на неговия поглед върху нещата. Остави ме насаме с мислите ми.
Наистина ли беше несправедлив към мен? Засрамих се и в най-закътаното ъгълче на сърцето си признах, че действително се възползвам от заболяването си, за да се измъкна от разочароващата скука и еднообразието на дворцовия живот. Просто се ужасявах от шепненето зад гърба ми, от притворната милозливост и от фалшивото съчувствие. Щом Франц Йозеф така или иначе ме мамеше, то поне не желаех да ме гледат как страдам.
Сред тишината на студените покои на „Хофбург", докато есенният вятър свиреше над виенските покриви, болестта ми осигуряваше спокойствие и възможност за строга самооценка. Ревнувах ли от глупавите гъски, които преминаваха през леглото на императора в дискретна последователност? Болеше ли ме сърцето от вероломната измяна на мъжа, заради когото бях пожертвала свободата и здравето си?
Сама се учудих на това, което открих след прецизно допитване до собствените си мисли. Болеше ме, задето от обект на всеобщо възхищение се бях превърнала в предмет на съжаление, но сърцето ми беше по-скоро разочаровано, отколкото разбито. Нима открай време не усещах, че любовта на Франц Йозеф е лишена от онази дълбочина и изключителност, които поетите възпяваха в тъй затрогващи стихове?
Той обичаше човеците според възможностите си, но повече от всичко обичаше гордия, строг фантом на своето императорско достойнство. Бляскавата представа за собствената му непогрешимост го водеше през всички катастрофи и удари. Той беше императорът, той не можеше да греши и да се заблуждава. Тази нагласа му пречеше дори да допусне мисълта за лична вина. Да му се възхищавам ли, да го съжалявам ли?
И изобщо – какво да правя? Колкото и да е чудно, решението на моите проблеми ми бе подсказано точно от неприятния лекарски колегиум, който ми досаждаше почти всекидневно. С високопарни думи доктор Зеебургер предложи на двама ни с императора нещо средно между медицински съвет и идеален изход.
– Единодушни сме, че в никой случай не се препоръчва Нейно Императорско Величество да прекара тазгодишната зима във Виена. Климатът е твърде суров за увредените бели дробове на височайшата госпожа. Съветваме я да замине на лечение при мек, здравословен климат, който да подпомогне процеса на лечение на увредените дихателни органи.
Да замина? Самата перспектива да напусна Виена и „Хофбург" окрили уморените ми сетива. Дори Франц Йозеф не възрази, макар това да означаваше, че ще прекара наближаващите Коледни празници без мен.
– Би могла да отидеш в Меран17, Сиси – предложи той. – Италианското адриатическо крайбрежие, което предлага доктор Зеебургер, ми се струва твърде далече. Но ако предпочиташ Абация18 ...
Предпочитах сама да си правя плановете. Франц Йозеф с мъка запази самообладание, когато ги чу.
– Искаш да заминеш за Мадейра? Моля те, Сиси! Това е на хиляди километри от Виена!
– Три хиляди, ако трябва да сме точни, Франц Йозеф – кимнах аз. – Но там цари вечна пролет. Топло е, а въздухът е приятен както тук през лятото. Ще видиш, че там ще оздравея.
– Нужно ли е да заминаваш толкова далеч от нас, Сиси? Пък и сама? Невъзможно е да вземеш със себе си децата на едно толкова дълго пътуване.
Моите малчугани наистина бяха единствената капчица горчилка в този прекрасен план. Но в Мадейра щях да съм толкова далече от тях, колкото бях и в „Хофбург". Поради болестта ми ожесточената борба за децата на императора бе завършила окончателно в полза на ерцхерцогинята. Без нейно съгласие не можеше да се премести нито една играчка в детските стаи, а когато посещавах Гизела и братчето й, си оставах чужда и за двамата.