Свидетелят от влака
- Автор: Harvey Michael
- Серия: Майкъл Кели #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-234-3
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетелят от влака». Краткое содержание книги:
Майкъл Кели става свидетел на убийство в една станция на чикагското метро. Детективът хуква да гони стрелеца, който го причаква в засада и, опрял пистолет в слепоочието му, го предупреждава да не се прави на герой. После изчезва. Същия ден през прозореца на движещ се влак е застреляна още една жена. Следват нови убийства. Чикаго е в паника. Скоро Кели получава телефонно обаждане, от което разбира, че серийният убиец го познава от много години. След като и приятелката на детектива — съдия Рейчъл Суенсън — е отвлечена, той няма друг избор, освен да разрови собственото си минало и да си спомни за едно престъпление, на което е станал свидетел като дете.
— Не съм го застрелял аз, Катрин!
Тя се облегна назад и въздъхна.
— Не ми изпортвай случая. Така всичко е чисто и изпипано. Да го забравим и да гледаме напред.
— Не и ако е имал съучастник.
— Да, ама няма.
— А кой тогава го гръмна?
— Искаш ли да чуеш моята хипотеза?
— Да, много бих искал.
— Ти си го застрелял, после си хвърлил оръжието в езерото. Защо, това не знам. Всъщност знам: той не е представлявал непосредствена заплаха за теб, при това така или иначе е щял да бъде арестуван, следователно ти по никой начин не би могъл да оправдаеш пред съда убийството му.
— Значи съм използвал друго оръжие и после съм се отървал от него.
— Това ти дава възможност да отричаш в случай на разговор като сегашния. Дори е нещо като застраховка.
— Като преди това елиминирам някого, когото и ти, и кметът искате да е мъртъв.
— И аз, и кметът, и всички останали от тук до Вашингтон. За бога, Кели, този разговор вече го водихме!
— Ти насочи разговора натам, но нещата не стоят така. Траекторията на куршума и ъгълът на раната ще потвърдят думите ми.
— При условие, че такива тестове изобщо бъдат проведени.
Лосън загриза една солета в очакване реотанът ми да загрее: действителността е нещо относително и нещата са се случили така, както е изгодно на Бюрото.
— Довечера ще присъствам на пресконференцията на кмета — каза тя. — Утре ще излезем с прессъобщение, в което ще потвърдим, че убитият мъж е стрелецът от влака. Загинал е от куршум на неидентифициран служител на реда, докато се е съпротивлявал на арестуването си.
— Ти самата не го вярваш — казах аз.
— Това, което вярвам, е, че някой иска всичко да свърши, и самата аз нямам нищо против. Ако по-нататък отнякъде се появи съучастник, вече ще се занимавам с нещо друго и проблемът няма да е мой.
— Ти ще си се отчела, нали така, Катрин?
— Бил си полицай в този град и знаеш как стават нещата.
Вдигнах чашата до устните си и я пресуших на един дъх. Студената бира мина като балсам през гърлото ми и аз стоварих празната чаша със звън върху масата.
— Още по едно? — попитах Лосън.
Тя поклати глава.
— Не. Снощи изпих две.
— Е, и?
— Три питиета седмично, толкова ми е лимитът. — Лосън измъкна смачкан пакет цигари от джоба си и запали една.
— На бармана това няма да му хареса — отбелязах аз. Лосън вдигна рамене и плъзна полицейската си значка по масата.
— Аз не съм алкохоличка, Кели.
— Не съм казал, че си.
Тя издиша дима в равномерна синкава струя над главата ми.
— Нямам дори наченки на проблем с пиенето.
— Разбира се.
— Майната ти!
Един от редовните клиенти направи знак на бармана и той тръгна към нас. После видя значката на масата и се оттегли обратно при кранчетата за бира.
— Защо не ми разправиш историята си? — казах аз.
— Каква история?
Разперих ръце с дланите нагоре. Лосън неохотно се усмихна.
— Всяко ченге си има история, така ли?
— За себе си знам, че имам — отвърнах аз. — Чакай да си взема още една бира.
Отидох до бара. Шестимата пред телевизора вече знаеха кои сме и се досещаха какво правим в квартала им. Докато барманът точеше бирата ми, усещах погледите им върху себе си. Накрая някакъв дядка, седнал на ъгъла на извития бар, заговори:
— Ти участваше ли в оная история долу край езерото?
Гласът му беше на дългогодишен пушач и алкохолик, жива реклама на емфизем. На мен този глас ми подейства успокояващо.
— Участвах — отвърнах аз.
Старецът изкашля малко храчка в гърлото си и почука с кокалчета по дървения плот. После отново натопи нос в питието си. Казах на бармана да му налее още едно от мен и понесох пълната си чаша към ъгловата маса.
— Местните са влюбени в нас — подхвърлих аз, като седнах.
— Мислиш ли? — отвърна тя.
— Мисля. — Отпих малка глътка от втората си бира. — А сега ще ми разкажеш ли историята си?
— Няма нищо за разказване — въздъхна тя, вперила втренчен поглед в останките от питието на дъното на чашата си. — Близо петнайсет години съм агент, последните пет от които съм разведена. Главно по моя вина. Оставих се работата да ме погълне изцяло и на Кевин му писна да е женен за себе си. Един ден си вдигна багажа и си отиде. Взе ми и дъщеричката.