Фурията на принцепса

— Ако си спомняте, те бяха на път да си построят флота сами — отвърна Тави. — И макар че легионите най-вероятно щяха да го унищожат преди завършването му, ти и аз нямаше да сме живи, за да го видим, Магнус. Насаг пощади Сенатската гвардия и Първи алерански и всички го знаем.

— Независимо от това вие сте редом до тях, без да застрашавате безопасността им, и държите на думата си — каза Магнус.

— Което не значи нищо — намеси се Кайтай. — Просто беше най-очевидният, бърз и евтин начин да се отървем от врага.

— Ако сега се върна назад — продължи Тави, — тогава доверието, което каснимите ни оказват, остава без отговор. Това ще им изпрати послание, че макар да сме добри на думи, ние не сме заинтересувани да изграждаме доверие.

— Или — възрази Макс, — ще избегнеш участта да бъдеш изяден. Както и ние.

Тави си пое дълбоко дъх.

— Да. И това го има — той посочи Макс. — Но както ти вече отбеляза, Макс, канимите може да се окажат много повече, отколкото бихме могли да си представим. Може би дори толкова много, че да не можем да ги победим, ако решат, че трябва да бъдем унищожени. Какво мислят останалите?

— Какво друго знаем за тях? — попита Кайтай.

— Не знаем как изглеждат отвътре — каза Макс. — Можем да се приберем у дома и никога да не разберем. Нямам нищо против да отложим това изследване.

Тави му се ухили.

— Магнус?

— Ако някой друг беше на ваше място, той нямаше да пропусне тази възможност, ваше височество — каза Магнус. — Ако решите да продължите пътя, ви призовавам да го направите с изключителна предпазливост.

— Демос?

Капитанът поклати глава.

— Не ме питайте за политика, милорд. Мога да ви кажа само, че нашите кораби няма да издържат обратния път и дори да намерим всичко необходимо за ремонта им, би било опасно да се връщаме преди пролетта. Също така мисля, че нямаме време да стоим и да говорим. Времето няма да чака.

Тави кимна кратко.

— Предайте заповед до всички капитани. Насочваме се към Молвар с Варг. Всяко пристанище е за предпочитане пред бурята.