66 градуса северна ширина
- Автор: Ридпат Майкл
- Серия: Огън и лед #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978-954-2928-20-1
- Переводчик: Матей Тодоров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «66 градуса северна ширина». Краткое содержание книги:
— Взех си отворен билет — отвърна Пайпър. — Сигурно ден-два, но може да остана и повече, ако се наложи.
— Едва ли ще се стигне дотам — каза Торкел. — Тук не открихме никаква исландска връзка с убийството, нали така, Магнъс?
Магнъс можеше да разпознае въпрос, който изисква отрицателен отговор.
— Не, никаква — потвърди той.
— Някакъв напредък от ваша страна?
— Още не — каза Пайпър. — Но не изключваме възможността Гунарсон да е бил убит от исландец.
— Господин Джулиън Листър не е прав. Тук не сме само терористи — каза Балдур неуверено на английски.
Джулиън Листър бе британският министър на финансите.
— Не знаех, че тук изобщо има терористи — отвърна Пайпър. — Не знаем какъв е мотивът за убийството на Оскар Гунарсон, но няма причина да смятаме, че е било терористичен акт.
— Добре, добре — намеси се Торкел. — Шарън, искам да дойдеш с мен на среща със семейството на Оскар Гунарсон. Той бе важна личност в Исландия и за тях ще е добре да видят какви мерки се взимат, за да заловим убиеца му.
— С удоволствие — отговори Шарън.
— Какви бяха тези глупости за терористите? — попита тя, когато излязоха от кабинета на Торкел.
— Сама ще се убедиш колко са чувствителни исландците по този въпрос напоследък — отговори Магнъс. — Когато банките се сринаха миналата година, британците си прибраха авоарите, позовавайки се на антитерористичните си закони. Някои хора тук са на мнение, че това е довело до фалита на двете най-големи банки. Британското правителство извади списък с терористични организации, където исландските банки фигурираха точно под „Ал Кайда“, талибаните и Северна Корея. Много исландци бяха крайно възмутени. Направиха онлайн петиция със снимки на най-обикновени хора, казващи, че не са терористи. Тук все още са ядосани на вашия премиер и на Джулиън Листър.
— Мога да ги разбера — каза Пайпър. — Листър го разкараха през лятото, но премиерът още си е на мястото.
— Все едно. Дай да видим списъка.
Вече в участъка, Магнъс представи Пайпър на Арни и Вигдис. Вигдис дори благоволи да я поздрави на английски.
— Е, Шарън, харесва ли ти Исландия? — попита Арни с превъзбуден вид.
— Ами, има много вятър — каза Пайпър. — Не съм видяла кой знае какво. Но ми се иска да видя дърво.
Вигдис завъртя очи. В исландския фолклор имаше един известен момент, когато нетърпелив репортер задал същия въпрос на Ринго Стар, докато той слизал от самолета си на летището в Рейкявик.
Арни можеше да е този репортер.
— Няма да имаме време да ти намерим дърво, съжалявам — каза Арни.
— Хайде да погледнем списъка с имената — предложи Магнъс.
Посветиха му около два часа. Отборът на Магнъс не се покри със слава. Самият той не бе чувал повечето от имената. Арни упорито правеше смели умозаключения и безсмислени предположения, от които всички се оказаха погрешни. А пък Вигдис, която се справяше добре с полицейската документация и знаеше повечето имена, държеше всичко да се превежда на исландски.
Магнъс й направи забележка. Не можеше да повярва, че тя говори само исландски, на което тя просто отвърна на датски: “Говоря и датски“.
Не ги споходи никакво просветление, освен че Оскар е познавал всички най-важни фигури в исландския бизнес свят, което не беше изненадващо. Пайпър явно остана разочарована.
— Ще занесем списъка в кабинета на специалния прокурор — каза Магнъс. — Може пък там да излезе нещо.
Кабинетът на Специалния прокурор по финансови престъпления бе съвсем близо до полицейската централа. Самият той бе едър, младолик мъж на четирийсет и нещо, който излъчваше стабилност. Магнъс бе чел за него. Беше бивш полицейски шеф от малко градче, близо до Рейкявик. Никой от по-подходящите кандидати за поста сред десетките адвокати в столицата не можеше да бъде избран, защото или бе женен, или сроден със заподозрените, така че се наложи правителството да се огледа извън Рейкявик. Избраникът нямаше никакъв опит с международни измами, но се славеше с добро име на работлив и почтен човек.
Четеше един от купчина документи, струпани на бюрото му. Зад него имаше още няколко такива купа. Между документите минаваха електрически кабели и се свързваха с произволен набор компютърно оборудване. Кабинетът му оставяше впечатление за хаотично усърдие.
Заговориха на английски.
— Можеш ли да ни кажеш нещо за разследването на Оскар Гунарсон? — попита Магнъс.
— Разбира се — отговори прокурорът. — Още не сме насочили вниманието си специално към него, но в момента разследваме „Одинсбанки“, както и всички останали.