Зад маската на дявола
- Автор: Пенчев Николай
- Серия: Старобългарски загадки #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 9545289368
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Зад маската на дявола». Краткое содержание книги:
- Което включва по-голямата част от обитателите на Вътрешния град - промърмори Дукум.
- Той не е прост войник. Убийствата му са изобретателни. Всяко следващо е все по-жестоко от предходното. Не искам да мисля какво е приготвил за последните двама. Ако беше някой от караула, щеше да се задоволи с няколко удара с меча или копието.
- Не се бях замислял за това - Дукум бавно отпи. - И не ми харесва! - кавханът поклати бръсната си глава.
- На мен също! Но при това положение освен Алзек имаме още двама, дори може би трима заподозрени.
- Кои? - попита Дукум видимо оживен.
- Първо - Картак, началник-стражата на Южната порта. Сигурен съм, че е членувал в някое от братствата, макар да не го признава. Мрази християните. Не може да каже къде е бил в нощта на убийството на Закарий.
Дукум кимна.
- Второ Климент сви още един пръст на ръката си, -Грод. Началникът на нощната стража. Намерил е Павел, вчера също е бил близо до черквата. Чигатът Бранко ми каза, че е дошъл много бързо след началото на пожара и е помогнал за гасенето.
- Не трябва да забравяш и славяните. Този Заул ми се вижда съмнителен. Защо не са ти казали къде са другите свещеници? Обрекли са ги на гибел.
Климент кимна.
- Именно! Тях също можем да заподозрем. Имат и мотив. Може все пак да не са повярвали на клетвите на свещениците. Това обяснява защо са ги последвали в Плиска. Те биха могли да напишат „Невинните“ на черквата на Закарий, за да го изплашат.
- Добре - Дукум даде да се разбере, че разговорът е приключил. - Постарай се да действаш максимално бързо. Не ни трябват повече убити и приказки по пазарите.
- Ще направя всичко по силите си! - обеща писарят. -Аз също искам да спра този човек. Убийствата трябва да спрат.
- Прав си, Клименте! Нямаш представа колко си прав! - съгласи се Дукум. - Като оставим историята с боила Алзек настрана, из града са се понесли какви ли не слухове. Всички говорят за Дявола убиец, който преследва християнски свещеници. Още по-лошо! Шпионите ми донасят, че се чуват гласове за това как ханът не може да залови престъпника. Едни са недоволни, други - точно обратното. Трябва бързо да намерим убиеца. Колкото се може по-скоро!
- Правя всичко, което мога! - Климент сведе глава, макар да не се чувстваше виновен. - Но нещата са толкова объркани. Не знам накъде да гледам.
12
Писарят излезе от кабинета на кавхана със смесени чувства. От една страна, бе получил подкрепа и уверение, че може да разследва всеки, когото сметне за необходимо. От друга, трябваше да представи неопровержими доказателства, а това можеше да се окаже невъзможно.
Реши да приключи с неприятната част веднага. Щеше да разпита боила Алзек, независимо от всичко. Може би щеше да успее да измъкне от него нещо, което да му помогне в по-нататъшното разследване.
За изненада на писаря боилът живееше в малка къща, долепена до стената на Вътрешния град. Пред вратата не пазеше стража, както бе прието. След като Климент потропа на вратата, от вътре му отговори сърдито писклив женски глас.
- Кой се е разтропал като хала? Няма ли пощада за болните хора. Не мога вече да припкам като млада кобилка - вратата се отвори и на прага застана ниска дебела жена с мазна коса и скъпа, но доста зацапана дреха.
- Искам да говоря с Алзек. Аз съм един от писарите в крепостта.
- Не може! Господарят е болен и не приема никого! - жената понечи да тресне вратата под носа на писаря, който в последния момент успя да я хване с ръка.
- Чакай! Идвам по нареждане на кавхана!
- Как ли пък не! Виждали сме ги всякакви просяци! Я да се махаш оттук, преди да съм викнала стражата - заплаши го жената.
- Не лъжа! Виж! - Климент промуши ръката си през открехнатата врата. - Това е пръстенът на Дукум. Трябва да говоря с господаря ти за случилото се вчера.
- Няма нищо за говорене - чу се сумтене отвътре, но миг по-късно вратата се отвори. - Влизай! И ако не те е пратил Дукум, да знаеш, че лошо ти се пише. Аз съм Кона, управителката на господаря Алзек. Изчакай тук, докато го предупредя, че идваш.