Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Политические детективы » Призрачна музика
Призрачна музика - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Призрачна музика

Электронная книга - «Призрачна музика». Краткое содержание книги:

Александра Маринина е безспорната руска кримикралица. Авторка е на 33 романа, преведени на 26 езика. Книгите на Маринина са продадени в 35 милиона тираж в цял свят, което я превръща в най-четения и обичан съвременен руски автор. По романите й са заснети няколко телевизионни сериала, спечелили огромна популярност. В колата си е взривена Елена Дударева — собственичка на преуспяваща туристическа агенция. Следователите по случая не могат да установят причините за убийството. В хода на разследването те стигат до почти слепия младеж Артьом, който е разговарял с убиеца и въпреки че не може да опише външността му, е запомнил гласа му и музиката, която е слушал. Анастасия Каменская е изправена пред моралната дилема дали да въвлече младия мъж в разрешаването на случая, защото може да изложи живота му на опасност. Търсейки поръчителя на убийството, тя попада в омагьосания кръг от семейни изневери и болезнена ревност, търговия с наркотици и пиратски записи. За да стигне до убиеца, се изисква да надмогне логичните на пръв поглед обяснения. КЪМ БЪЛГАРСКИТЕ ЧИТАТЕЛИ Много ми е приятно, че книгите ми се превеждат в България и моите любими герои вече ще говорят и на български език. Искрено се надявам, че за вас ще бъде интересно да прочетете не само как и защо се извършват престъпления в Русия, но и за това как живеят сега хората в нашата страна, за какво мислят, мечтаят, на какво се надяват и от какво се страхуват. Моите романи са за любовта, за ревността, за омразата, за отмъщението, за дружбата и предателството, за честта и безчестието, т.е. за това, което е близко и разбираемо за всеки човек, независимо в коя страна живее и на какъв език говори. Надявам се, че прочитът на моите книги ще ви достави поне малко удоволствие. И предварително ви благодаря, че ще ги прочетете. Желая ви успехи, щастие и благополучие! С уважение и любов: Александра Маринина
1 ... 39 40 41 42 43 44 45 46 47 ... 116
Перейти на страницу:

Двамата решиха, че към десет и половина Денис ще си тръгне уж за вкъщи и няма да се връща у Кипиани след срещата. Иначе щеше да е трудно да обяснят на родителите на Артьом тези странни нощни разходки.

— Ще спя у нас, а сутринта ще дойда при теб — обеща му Денис. — Само че…

— Какво?

— Той иска петдесет рубли за диска. Нямам толкова.

— Нищо, родителите ми ще си дойдат и ще поискам от тях.

Екатерина се върна в шест и половина от работа, а малко по-късно се появи и Тенгиз. Родителите с удоволствие отбелязаха, че синът им се оправя под умелите и отговорни грижи на Денис. Приготвиха вечеря на момчетата и без да задават никакви въпроси, дадоха сумата, с която да купят диска, който искаше Артьом.

Изтощеният от температурата и лекарствата Артьом едва се бореше със слабостта и желанието си да заспи и на Денис му се наложи да си тръгне по-рано, отколкото планираше. И наистина, щом нямаше да остане да спи там, нямаше нужда да седи повече, при положение че Артьом вече спеше.

Не му се прибираше вкъщи и затова Денис започна да обикаля безцелно из кривите улички около „Садовое колцо“, като си мислеше за предстоящата среща и за това как щеше да залови престъпника сам. А сетне Артьом щеше да го уважава още повече и тогава никаква Каменская вече нямаше да го застрашава.

* * *

След като отиде да вземе касетата, Настя си тръгна за вкъщи. Беше обзета от любопитство, затова веднага щом прекрачи прага, бързо сложи касетата в касетофона.

— Днес няма ли да вечеряш? — попита изненадано Алексей.

— Шт — притисна тя пръст до устните си, — ей сега ще я прослушам набързо, сигурно ще разбера, че това пак е нещо друго, и ще се нахвърля на храната като вълк.

— Какво е това?

— Менделсон.

— Чакай малко, нали вчера купихме някакъв Менделсон.

— Пак е Менделсон. Само че оркестърът е друг и диригентът също е друг. Онзи беше Ливайн, а този е Зубин Мета.

— За какво става дума? Вчера така и не ми обясни.

— Човекът, когото търсим, е слушал Менделсон. Ние смятаме, че това е убиецът. Трябва да намерим запис като онзи, който е слушал, и да се опитаме да определим кръга от хора, които разполагат с него.

— Направо можеш да откачиш от този прогрес — завъртя ехидно глава Чистяков. — Убийците слушат симфонична музика. А пък аз си мислех, че Менделсон е известен най-вече със сватбения си марш.

— Не, слънчице, Менделсон е най-вече тази музика, а сватбеният марш е просто така — една шега на гения, саундтрак.

Алексей я погледна озадачено.

— Не разбрах. Защо да е саундтрак?

— Защото е музика към пиесата на Шекспир „Сън в лятна нощ“.

— Така ли? Не знаех.

— Льоша, хайде да помълчим — каза тихичко Настя. — Трябва много внимателно да чуя два фрагмента.

Да, всичко май че беше точно така, както го описа Артьом. В този фрагмент на преден план излизаше цигулката… А в другия — духовите инструменти. Трябваше да ги сравни по-прецизно.

Настя извади другите два записа на „Шотландска симфония“ и започна да ги прослушва. Май че всичко съвпадаше. Сега оставаше да ги чуе и Артьом. Трябваше да ги чуе със собствените си уши и да каже дали от слушалките на непознатия мъж е звучало това изпълнение или не. Тя погледна часовника. Беше десет часът и пет минути. Значи можеше спокойно да се обади.

— Свърши ли? — разнесе се от кухнята гласът на Алексей. — Да стопля ли яденето?

— Ей сега, слънчице, само да се обадя по телефона и цялата съм твоя.

* * *

Артьом ту потъваше в тежка дрямка, ту изплуваше от нея и лежеше в тъмното, без да светва лампата и без да отваря очи. Телефонът стоеше до него, точно до главата му, и когато иззвъня, той мигом грабна слушалката. Струваше му се, че е спал доста дълго и че сега сигурно е почти полунощ. Може би се обаждаше Денис? И щеше да е добре, ако е той, защото Артьом все пак се тревожеше.

— Добър вечер — чу той спокойния, леко дрезгав глас, от който сърцето му изведнъж бясно заби, — аз съм Каменская. Късно ли е да ви безпокоя?

Дъхът на Артьом спря и той дори не можа да отговори веднага, но в този момент се разнесе гласът на майка му, която мислеше, че синът й отдавна спи, и вдигна слушалката в другата стая.

— Добър вечер, Анастасия Павловна. Слушам ви.

— Може ли да поговоря със сина ви?

— Знаете ли, той е болен и в момента спи…

— Не спя! — извика трескаво Артьом. — Тук съм.

— Здравей, Артьом.

— Здравейте — измърмори той, боейки се, че Каменская ще долови, че гласът му трепери.

— Утре може ли да се видим? Зает ли си?

1 ... 39 40 41 42 43 44 45 46 47 ... 116
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)