Призрачна музика
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #20
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0612-3
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Призрачна музика». Краткое содержание книги:
Двамата решиха, че към десет и половина Денис ще си тръгне уж за вкъщи и няма да се връща у Кипиани след срещата. Иначе щеше да е трудно да обяснят на родителите на Артьом тези странни нощни разходки.
— Ще спя у нас, а сутринта ще дойда при теб — обеща му Денис. — Само че…
— Какво?
— Той иска петдесет рубли за диска. Нямам толкова.
— Нищо, родителите ми ще си дойдат и ще поискам от тях.
Екатерина се върна в шест и половина от работа, а малко по-късно се появи и Тенгиз. Родителите с удоволствие отбелязаха, че синът им се оправя под умелите и отговорни грижи на Денис. Приготвиха вечеря на момчетата и без да задават никакви въпроси, дадоха сумата, с която да купят диска, който искаше Артьом.
Изтощеният от температурата и лекарствата Артьом едва се бореше със слабостта и желанието си да заспи и на Денис му се наложи да си тръгне по-рано, отколкото планираше. И наистина, щом нямаше да остане да спи там, нямаше нужда да седи повече, при положение че Артьом вече спеше.
Не му се прибираше вкъщи и затова Денис започна да обикаля безцелно из кривите улички около „Садовое колцо“, като си мислеше за предстоящата среща и за това как щеше да залови престъпника сам. А сетне Артьом щеше да го уважава още повече и тогава никаква Каменская вече нямаше да го застрашава.
След като отиде да вземе касетата, Настя си тръгна за вкъщи. Беше обзета от любопитство, затова веднага щом прекрачи прага, бързо сложи касетата в касетофона.
— Днес няма ли да вечеряш? — попита изненадано Алексей.
— Шт — притисна тя пръст до устните си, — ей сега ще я прослушам набързо, сигурно ще разбера, че това пак е нещо друго, и ще се нахвърля на храната като вълк.
— Какво е това?
— Менделсон.
— Чакай малко, нали вчера купихме някакъв Менделсон.
— Пак е Менделсон. Само че оркестърът е друг и диригентът също е друг. Онзи беше Ливайн, а този е Зубин Мета.
— За какво става дума? Вчера така и не ми обясни.
— Човекът, когото търсим, е слушал Менделсон. Ние смятаме, че това е убиецът. Трябва да намерим запис като онзи, който е слушал, и да се опитаме да определим кръга от хора, които разполагат с него.
— Направо можеш да откачиш от този прогрес — завъртя ехидно глава Чистяков. — Убийците слушат симфонична музика. А пък аз си мислех, че Менделсон е известен най-вече със сватбения си марш.
— Не, слънчице, Менделсон е най-вече тази музика, а сватбеният марш е просто така — една шега на гения, саундтрак.
Алексей я погледна озадачено.
— Не разбрах. Защо да е саундтрак?
— Защото е музика към пиесата на Шекспир „Сън в лятна нощ“.
— Така ли? Не знаех.
— Льоша, хайде да помълчим — каза тихичко Настя. — Трябва много внимателно да чуя два фрагмента.
Да, всичко май че беше точно така, както го описа Артьом. В този фрагмент на преден план излизаше цигулката… А в другия — духовите инструменти. Трябваше да ги сравни по-прецизно.
Настя извади другите два записа на „Шотландска симфония“ и започна да ги прослушва. Май че всичко съвпадаше. Сега оставаше да ги чуе и Артьом. Трябваше да ги чуе със собствените си уши и да каже дали от слушалките на непознатия мъж е звучало това изпълнение или не. Тя погледна часовника. Беше десет часът и пет минути. Значи можеше спокойно да се обади.
— Свърши ли? — разнесе се от кухнята гласът на Алексей. — Да стопля ли яденето?
— Ей сега, слънчице, само да се обадя по телефона и цялата съм твоя.
Артьом ту потъваше в тежка дрямка, ту изплуваше от нея и лежеше в тъмното, без да светва лампата и без да отваря очи. Телефонът стоеше до него, точно до главата му, и когато иззвъня, той мигом грабна слушалката. Струваше му се, че е спал доста дълго и че сега сигурно е почти полунощ. Може би се обаждаше Денис? И щеше да е добре, ако е той, защото Артьом все пак се тревожеше.
— Добър вечер — чу той спокойния, леко дрезгав глас, от който сърцето му изведнъж бясно заби, — аз съм Каменская. Късно ли е да ви безпокоя?
Дъхът на Артьом спря и той дори не можа да отговори веднага, но в този момент се разнесе гласът на майка му, която мислеше, че синът й отдавна спи, и вдигна слушалката в другата стая.
— Добър вечер, Анастасия Павловна. Слушам ви.
— Може ли да поговоря със сина ви?
— Знаете ли, той е болен и в момента спи…
— Не спя! — извика трескаво Артьом. — Тук съм.
— Здравей, Артьом.
— Здравейте — измърмори той, боейки се, че Каменская ще долови, че гласът му трепери.
— Утре може ли да се видим? Зает ли си?