Призрачна музика

— Дай ми топчето, моля те — каза той на Денис. — Да си поразкърша малко пръстите.

Топчето беше в джоба на Денис. Юношата се отдалечи бавно към масата, правейки се, че го търси сред книгите и тетрадките, където беше сутринта, и се опита да го извади незабелязано от джоба си.

— Не го търси там — каза Артьом, — не е там. Вече го търсих, докато те нямаше. Къде ли съм го дянал?

— Сигурно е в другата стая — предположи с облекчение Денис.

Той излезе и след минута се върна с топчето в ръка. Артьом взе любимата си играчка, направи няколко движения с пръсти, но след това спря и доближи с недоумение топчето до лицето си.

— Много странно мирише.

— На какво мирише? — не разбра Денис. — Изобщо не мирише.

— Мирише на нещо сладко… На сладолед. И е малко лепкаво. Да не би да си го взел, когато си излизал?

Денис понечи да излъже, но реши, че е безсмислено. Беше трудно да излъжеш Артьом, защото усетът му наистина бе невероятен. И бездруго щеше да разбере, че Денис го лъже, дори той да отричаше до последно, и щеше да се обиди.

— Да, взех го. Какво толкова? Ти и без това спеше, когато излизах, и си помислих, че няма да ти трябва.

— Но нали Каменская каза да не си играем с топчето навън. Забрави ли?

Артьом се развълнува и на Денис му стана приятно. Той се притесняваше за приятеля си и се страхуваше да не му се случи нещо. От друга страна, отново се сети за тази Каменская… Дявол да го вземе, както да върти и да суче, все на нея налита! Налагаше се да сподели плана си с Артьом.

— Взех го нарочно. Ами ако наистина те търсят? Търсят теб, но ще намерят мен и тогава ние ще ги спипаме — заговори възбудено той. — Струва ми се, че младежът, който ми обеща да донесе диска на Астапкина, забеляза топчето и дори ме попита защо го въртя в ръката си. Довечера ще се срещна с него, ще запиша гласа му на диктофона и ще ти дам да го чуеш. Ако това е човекът, с когото си разговарял оня ден, ние ще го проследим сами и ще го хванем. Нали е страхотно?

— Ти си полудял! — Артьом се задави и се закашля. — Какво си намислил? Как ще го проследим, как ще го хванем? Да не сме следователи? Трябва да се обадим на Каменская и да й разкажем всичко.

— Как ли пък не! — възмути се Денис. — Засега няма какво да й разкажем. Първо трябва да се убедим, че това наистина е той, и чак след това да й се обадим. Хората се занимават със сериозни неща, а пък ние ще им отвличаме вниманието с глупости.

Аргументът, от който вече се възползва веднъж, му се стори много убедителен и Денис реши да го пусне в действие повторно. Сметката му излезе вярна и Артьом отново го послуша.

— Общо взето си прав — каза замислено той. — Може да ти се е сторило и онзи младеж да се е поинтересувал от топчето просто така. Трябва да проверим. Само че, много те моля, бъди внимателен.

— Не се тревожи — заяви уверено Денис, — всичко ще е наред. Ще ми дадеш ли диктофона?

— Разбира се, вземи го.