Незаключената врата

— Ясно — кимна Коротков. — Да се върнем към Яна.

— Ами какво Яна… Дойде си към шест сутринта, аз спях, Руслан дежуреше на телефона. Много се страхувахме да не заспим и двамата и да пропуснем обаждане от нея или от похитителите, затова през тези дни спяхме на смени. Влезе в апартамента…

— Един момент — прекъсна я Коротков. — Яна на вратата ли звънна, или си отключи сама?

— Всъщност не знам — смути се Ира, — спала съм, не съм чула. Събуди ме Руслан, каза, че Яна се е върнала. Впрочем мисля, че ако беше позвънила на вратата, щях да се събудя от това. Сигурно не е звънила. А това има ли значение?

— Може би. Още не знам. Ако е имала ключове, но не се е възползвала от тях, а е звъннала, щеше да възникне въпросът: защо? Може да си е загубила ключовете, може да са й ги взели, тогава това променя характера на случилото се. Продължете, моля.

— Събудих се, втурнах се към Яна. Тя едва се държеше на краката си, бледа, измъчена, отслабнала. Но инак читава, не забелязах синини, макар че тя не се съблече. Само си свали якето и маратонките и веднага се сви на кълбо във фотьойла. Не отиде да се измие, отказа да яде. Не отговаряше на въпроси, нищо не искаше да разкаже. Успяхме да измъкнем от нея само, че са я държали в някакъв апартамент, не са я били, не са я изтезавали, нищо не са искали от нея, не са я заплашвали, не са отправяли закани. А днес на разсъмване я пуснали. Стори ми се, че има нервно разстройство.

— Затова ли споменахте за психиатър?

— Ами да. Всъщност, ако искате честно…

— Не искам нечестно, не съм журналист, а детектив. Трябва да разкрия престъплението.

Ира помълча, съсредоточи се. Може би не бива да разказва на това ченге всичко, което мисли за Янка и Руслан? В края на краищата любовта е тънка материя и приема най-разнообразни форми, никой отстрани не може да съди дали я има, или я няма. Самата Ира никога не би се държала с любимия си съпруг като Янка. Но означава ли това, че Яна не обича Руслан? Кой знае…

— Чакам, Ира — напомни за присъствието си Коротков. — Забелязахте ли нещо странно в поведението на Яна? Може би необичайно? Нелогично?

— Не знам — призна тя. — Не мога да преценя. Просто съдя по себе си. Ако с мен се беше случило нещо такова и ако имах любим съпруг или просто любим човек, първата ми работа щеше да бъде да му разкажа всичко с подробности, защото сама нямаше да разбирам какво и защо се е случило и щях да търся неговото мнение. Изобщо аз съм устроена така, че за мен е задължително да споделя, разбирате ли? Ако нямах съпруг — щях да изтичам при Наташа, аз цял живот търча с проблемите си при нея. Боже, Юра, те не биха могли да ми запушат устата! Щях да разказвам отново и отново, да си припомням най-дребните подробности и да искам да ги обсъждат заедно с мен и да правят изводи: какво означава всичко това? Но това съм аз, Яна е друго нещо. Тя сигурно е устроена различно. Тя няма острата потребност незабавно да споделя с мъжа си. Макар че аз това не го разбирам. Убийте ме, не го разбирам! Не разбирам как може да не искаш да споделиш с мъжа си, ако го обичаш.