Незаключената врата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #23
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609438
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Незаключената врата». Краткое содержание книги:
— Още по-добре, разбира се, колкото три — философски забеляза Коротков. — Аска е права, ти си голям оптимист, Серьога. Няма спор, ти измисли оригинална версия, не ни беше хрумнало подобно нещо. А всичко останало в твоята картинка е пълна утопия. Няма да стане така. Никога.
Настя понечи да добави, че всъщност някои неща от обрисуваните от Зарубин все пак може и да се случат, например очилата й да паднат от носа, защото неправилно е подбрала рамката им и те наистина постоянно се хлъзгат… Но не успя, тъй като звънна телефонът.
— Ето на! — чак подскочи Зарубин. — Нали ви казах: ще звънне телефончето…
— Успокой се. — Настя хвърли поглед на часовника. — Това е Чистяков. Тъкмо неговото време, обажда се всеки ден в единайсет.
Но се оказа, че изобщо не е Чистяков, а майката на Настя — Надежда Ростиславовна, която — след дежурните въпроси за здравето и храненето — попита дали дъщеря й е ходила на фризьор.
— Много си рошава, Настюша, иди да се подстрижеш.
— Не искам, така ми харесва — инатеше се Настя.
— Дъще, ти имаше такава чудна главица, когато за пръв път се подстрига! Кажи, защо не искаш да се подстрижеш пак? Ходиш чорлава като не знам какво!
— Мамо, една жена над четирийсет има право сама да решава каква прическа да носи.
Този разговор се повтаряше плашещо редовно ето вече няколко месеца. Майката настояваше на главата на дъщеря й да се върне стилната къса прическа, но на Настя бързо й омръзна този вид и тя реши да си пусне отново косата, а засега събираше дългите кичури на нещо странно на тила си. Издържала поредния „прическов“ натиск, тя с облекчение затвори телефона, но още не бе произнесла и две думи, когато той отново иззвъня.
Коротков хвърли на Зарубин поглед, пълен със злъч, и възвести:
— А това вече определено е професорът!
Наистина беше Чистяков.
— Какво правиш?
— Забавлявам се в компанията на млади мъже — пошегува се Настя. — Единият ще си отиде вкъщи, а вторият ще остане. Или да оставя и двамата?
— Добре — съгласи се мъжът й. — Само да не ги объркаш, защото те познавам добре — до едно броиш без грешка, но станат ли две и повече, започваш да грешиш.
— Ще взема един калкулатор — засмя се тя.
Настя разговаряше с Льоша и с крайчеца на ухото слушаше какво си шепнат Зарубин и Юра Коротков.
— Слушай, Юрок, наистина ли вие с Павловна… такова де, в смисъл… нямате нищо?
— Първо, наистина, а второ, теб какво те засяга?
— Ами помислих си, че стана късно, а аз трябва да трамбовам до другия край на Москва… Дали няма да покани и мен? А утре да отидем заедно на работа… А, Юрок? Но ако имате нещо такова, няма да преча, само кажи.
— Глупчо си ми ти, Серьога, и няма кой да те пердаши.
— Защо да няма? — включи се Настя, след като свърши разговора си с Чистяков. — Ти, Коротков, сега си началник на Серьожа, имаш пълното морално право да му разбиеш носа. Или челото. Свободно спално място има само в кухнята, ето на това диванче. Задоволява ли те?
Зарубин радостно огледа диванчето, съпостави дължината му със своя ръст.
— Ето го предимството да си дребен — гордо обяви той, напълно удовлетворен от резултатите от огледа. — Никой от вас не може да спи тук, а аз — като нищо. Колко вземаш за нощувка, Настя Павловна?
— Ще платиш с една закуска. Ще станеш в седем часа и ще я приготвиш за трима.
— Ха, от къде на къде! — проточи Сергей. — Хладилникът ти е празен, от какво ще я приготвя? Ние излапахме всичко.
— Ами ще прескочиш до супера — ехидно го посъветва Коротков. — Сега не сме в съветско време, навсякъде има денонощни магазини.
Настя бръкна в чантата си за портмонето, извади пари.
— Наистина, Серьожа, изтичай набързо, купи нещо за закуска. Ето, вземи пари. А аз през това време ще ти приготвя леглото. Магазинът е до метрото.