Незаключената врата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #23
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609438
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Незаключената врата». Краткое содержание книги:
— До метрото?! — облещи се Зарубин. — Аз да се потътря толкова далече? Садисти такива!
— Хайде, не се вайкай — намръщи се Юра, — вземи моята таратайка.
Най-сетне, след около четирийсет минути, продуктите бяха в хладилника, а служителите от Втори отдел при Московското криминално управление — по своите дивани.
Тази нощ Настя спа странно. Дълбокият й сън често се прекъсваше и тя чувстваше колко отчетливо и бързо започва да работи мозъкът й. Серьожка има известно право с предположението, че Яна Нилская може да е била съучастничка на убиеца. Или убийците. Всички те — и следователят, и оперативните работници — попаднаха в плен на информацията, че съпругата на сценариста е била в Москва за пръв път и не е имала никакви познати тук — освен онези, с които е контактувала по време на снимките. Но нали това е известно само от думите на Руслан Нилски, съпруга на Яна. Той може да е излъгал. А може и да не е знаел.
Трябва да се провери…
След поредната порция здрав сън, почти без да сънува, Настя продължи мислено да съставя плана на проверката: да пратят запитване до Кемерово, местните криминалисти да поговорят с роднини и близки на Яна за евентуални нейни познати в Москва. Или да отидат там лично? Например да пратят Серьожа. Не, няма да го пуснат, няма пари за такива командировки.
И вече на разсъмване изведнъж я осени мисълта: това изглежда някак глупаво. Да речем, че Яна Нилская е участвала в убийството на шофьора Инджия. Да речем, че сега се крие. Защо? И какво смята да прави по-нататък? Не може да се крие до безкрай, рано или късно ще трябва да се върне и какво ще каже тогава, как ще обяснява своето отсъствие? Разбира се, ако изобщо смята да се върне. Ами ако не смята? Тоест, как така не смята? Добре, да речем, че тя е в сериозен конфликт с мъжа си, много свидетели потвърдиха, че са имали голям скандал във вечерта на убийството, Яна безумно е ревнувала Руслан от актрисата Ирина Савенич. Но нали, освен мъжа си, тя има и две дъщери, съвсем мънички. И родители. Не може просто така, изведнъж, да зарежеш всички и да се скриеш. А с какво ще живее? С парите на любовника си ли? Значи има някакъв любовник, за когото никой не знае. Не, глупаво е, глупаво, не става…
А половин час преди да звънне будилникът, следователят Гмиря събуди Настя по телефона.
— Нилская се намери.
— Жива ли? — с внезапно отпаднал глас попита Настя.
— И здрава. Сама се е прибрала. Току-що момчетата от адреса ми се обадиха. Отивай бързо там, а в десет я доведи при мен. Ако има нещо спешно — аз съм на телефона си.
Крехката Яна съвсем се бе изгубила в широкия мек фотьойл, в който бе седнала с подвити под нея крака, притиснала колене до гърдите си. Бледа и явно отслабнала, тя почти не разговаряше нито с Руслан, нито с Ирина, които един през друг й предлагаха да вземе душ, да поспи или просто да изпие един горещ чай. Само отрицателно клатеше глава и от време на време едва продумваше:
— Не искам… Няма нужда…
— Къде беше? — тревожно я питаше Руслан.
— Не знам. В някакъв апартамент.
— Какво ти правеха?
— Нищо.
— Биха ли те? Измъчваха ли те? Заплашваха ли те? Какво искаха от теб?
— Не знам… Нищо…
Най-сетне Ира дръпна Руслан за ръкава и насила го заведе в кухнята.
— Остави я на мира — тихо заговори тя. — Какво, не виждаш ли? Тя е в шок. Не иска да говори за това. Жива е и слава богу. Сега ще дойдат от милицията и тя ще им разкаже всичко. Нека засега си почине, нека се съвземе. Не я закачай.
— Но аз трябва да знам! — вълнуваше се Руслан. — Къде е била? Кой я е отвлякъл, къде и защо? И после, защо мислиш, че ще разкаже всичко на милиционерите, щом не иска да разкаже на мен?
— Защото на теб ти е съпруга, а за тях е свидетел на убийство. Яна не може да не разбира, че е длъжна да говори с милицията. За отказ от даване на показания, между другото, има член от наказателния кодекс. Знам го със сигурност, бившият ми мъж ми е казвал.
Вторият съпруг на Ирина Савенич беше следовател и сега тя се смяташе за голям експерт в областта на наказателния процес.
— Добре, ще почакам, няма да я притеснявам.
Руслан тежко се отпусна на табуретката, но само след няколко секунди отново скочи и се втурна в стаята, където седеше Яна.
— Миличката ми — бъбреше той, наведен над нея, и се опитваше да я прегърне, — малката ми, всичко мина, всичко свърши, ти си с мен, заедно сме. Всичко е наред. Искаш ли да вземеш душ? Хайде, аз ще ти помогна, ще те изкъпя като тогава, помниш ли?