Незаключената врата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #23
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609438
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Незаключената врата». Краткое содержание книги:
— Има два варианта — каза Коротков и запали следващата цигара, — или тя не го обича, или не иска да го разстройва с разказите си. Например, ако са я изнасилили.
Ако са я изнасилили! Тази мисъл, кой знае защо, не беше хрумвала на Ира. Макар че би трябвало… Но Янка някак не прилича на жертва на сексуално насилие. Не отиде да се изкъпе, по принцип би трябвало да направи точно това. Макар че в апартамента, в който са я държали, сигурно е имало баня. Внезапно Ира се сети, че косата на Янка е чиста, явно измита съвсем наскоро. Дори ако тя си е измила главата в събота сутринта, преди снимките, до четвъртък нито един жив косъм нямаше да запази такава свежест, само перука. Янка не прилича и на изгладняла пленница. Вярно, отслабнала е, но от четиридневно гладуване не само теглото намалява, но и цветът на лицето става лош, очите хлътват. Ира го знае със сигурност, толкова пъти се е опитвала да гладува, борейки се с наднорменото тегло. Яна е бледа, а от глад би трябвало да посивее или да прежълтее. И естествено нямаше да отказва да яде. Значи там са я хранили. Позволили са й да ползва баня. С една дума, създали са й всички условия. А после са я пуснали. Не, самата Ира определено щеше да откачи от недоумение и желание да разбере какво означава всичко това.
— Любопитно — каза Коротков, след като изслуша разказа за нейните наблюдения. — А как реагира Руслан на случващото се?
— Ужасно е стресиран — накратко констатира Ира. — Суети се около Яна, не знае с какво да й угоди. Жал ми е за него, толкова се тревожеше през тези дни, а тя седи като чужд човек. Поне него да беше съжалила! Той й говори нежно, загрижено, а тя дори не смята за нужно да му отговори с нещо, да реагира по някакъв начин.
— Може би наистина трябва да я види лекар — замислено каза Коротков. — Яна сигурно е в нервна криза.
Дано. Защото, ако причината за поведението й е друга, на Ира няма да й остане нищо друго, освен да смята Яна Нилская за глупачка и кучка. Което естествено не би й се искало, защото Ира има искрено добро отношение към Руслан и от все сърце иска в семейния му живот всичко да е наред.
— В десет часа ще закараме Яна при следователя, а после ще видим, може би ще я вземат в болница — продължи Коротков. — Между другото, ние с вас изпуснахме още един момент. Яна пеш ли си е дошла или с кола?
— Вече ви казах, че спях, когато е дошла. Може да е казала нещо за това на Руслан, но аз не съм чула.
— Добре, да се надяваме, че моите колеги ще успеят да научат нещо интересно от самата Яна и съпруга й. Благодаря ви, Ира, много ни помогнахте.
— Ха, че с какво?! — смая се тя напълно искрено. — Не ви разказах нищо интересно, само емоции и догадки, а те, както ме е учил съпругът ми, не струват и пукната пара…
Коротков за пръв път я погледна с явен интерес.
— Нима сте омъжена? Спомням си, че казахте…
— Да, разведена съм, отдавна. Имах предвид бившия си съпруг. Между другото, може би вие дори го познавате. Игор Викторович Машченко, следовател. Чували ли сте го?
— Машченко ли? — Лицето на Коротков разцъфна в усмивка. — Разбира се, че го познавам. Много добър следовател беше, жалко, че отиде на работа в главното управление. Значи за него сте били омъжена… Интересни неща се случват, ще знаете. Само че Игор не се е изразил съвсем точно. Емоциите и догадките наистина не вършат работа на следователя, върху тях не можеш да изградиш обвинение. За оперативните работници обаче тъкмо те са нужни. Емоциите са главният ключ, с чиято помощ ние влизаме именно през вратите, които са ни нужни, и подминаваме онези, зад които няма нищо. Разбираем ли е образът?
— Хубав образ — отново се разсмя Ирина. — Наистина ли го измислихте сам?
— Уви, няма да ви лъжа, авторството не е мое.
— А чие е?
— На подполковник Каменская, същата, която сега разговаря с вашата Яна. Ира…
— Да?
— Много ми е неудобно, но следователят ни вдигна всички от леглата в шест и половина и ни нареди спешно да дойдем тук…
— Разбрах. Вие сте гладен, не сте успели да закусите. Сега ще измисля нещо.
Тя се втурна към апартамента, но се сети, че сигурно не бива да влиза в кухнята, там дребничкият хитроок Сергей разговаря с Руслан. Ира объркано се спря и въпросително погледна Коротков.
— Не може да влизам в кухнята, нали?
— Може, само че действайте сръчно и бързо. Аз ще ви помогна.