Незаключената врата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #23
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609438
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Незаключената врата». Краткое содержание книги:
Но Яна още по-дълбоко се гушеше във фотьойла и се вкаменяваше под ръцете му. Ирина, застанала на прага на стаята, наблюдаваше тази сцена със смесено чувство на радост и жалост. Добре че малката Янка се върна, добре че не са я убили или осакатили. Но кой знае защо, й е жал за Руслан. Той толкова страда през всичките тези дни, толкова се тормози, толкова мобилизира мъжеството си, за да посрещне всяка вест, дори най-страшната. И ето че сега Яна е до него, но е някак чужда, непозната, затворена. Той с всички сили се мъчи да я стопли с грижите, ласките и любовта си, а тя само още повече се свива на кълбо, все повече се затваря като охлюв в черупката си.
Откъм стълбището се чуха гласове и Ирина отвори вратата, преди да звънне звънецът. Пред нея стояха трима: двама мъже и една жена. Ира обърна внимание на жената по-късно, но пък мъжете прецени веднага. Единият беше съвсем дребен, горе-долу като Руслан, грозноват, но ужасно симпатичен, с хитри очи и лукаво изражение на простодушното лице. Вторият — Ира го беше видяла вече в неделя, когато дотича в Соколники след обаждането на Воронова по телефона — беше истински криминалист, от онези, дето ги показват по филмите — широкоплещест, с мрачен поглед, с дълбоки гънки около носа и устните. Класическата двойка детективи от американските филми: единият едър, непохватен и строг, без чувство за хумор, а вторият — пъргав, чевръст и весел, любител на шегите и разиграванията.
След като си състави мнение за застаналите на прага мъже, Ирина огледа и жената. Висока, на ръст почти колкото Ира, но във всичко останало — пълна нейна противоположност. Светли коси, небрежно захванати на тила, светли прозрачни очи, бледо фино лице и цялата тънка, стройна, четирийсет и шести номер най-много. Ех, да можеше и Ирина да носи този номер! Но тя, колкото и да се мъчи, не може и не може да се измъкне от своя петдесет и втори, ето вече пет години. Какво ли не опита: и най-различни диети, и таблетки, които уж изгаряли мазнините, и тренажори. Нищо не помага. Три-четири килограма си отиват и буквално след месец се връщат.
— Здравейте, Ирина Николаевна, помните ли ме? — Мрачният милиционер й подари неочаквано ласкав и топъл поглед. — Казвам се Коротков, Юрий, а това са моите колеги Анастасия и Сергей. Трябва да разговаряме с Яна Генадевна.
— Разбира се. — Ира се дръпна, за да влязат в апартамента. — Влизайте. Само че не знам как ще разговаряте с Ира, тя не отговаря на въпроси и изобщо през цялото време мълчи.
— Може би трябва да я види лекар? — загрижено попита жената, която бе представена като Анастасия.
Ира веднага съобрази, че това сигурно е онази Анастасия, която бе ходила при Наталия. Наташка й каза, че тя била умна и приятна във всяко отношение лелка.
— Може би само психиатър — позасмя се Ирина и веднага забеляза острия поглед, който крадешком й хвърли детективът с хитрите очи.
— Ирина Николаевна, колко стаи има в този апартамент? — бързо попита Коротков.
— Една.
— И кухня ли?
— Ами да, като във всички.
— Значи ние с вас ще трябва да разговаряме на стълбищната площадка. — Сега вече Коротков не й изглеждаше мрачен, бръчките на челото му се бяха изгладили, очите бяха станали по-топли. — Анастасия ще поговори с Яна, Сергей — със съпруга й, а аз, ако нямате нищо против — с вас.
Тя нямаше нищо против. Сутринта беше студена, към средата на юни така и не бе се затоплило, така че Ира взе от кухнята цигарите и запалката, пъхна ги в джоба на якето, което си наметна, и излезе на площадката. Коротков я чакаше на балкончето между стълбището и асансьорното фоайе.
— Е, разказвайте, Ирина Николаевна.
— За какво?
— Например защо според вас на Яна Генадевна е нужен психиатър.
Забелязал е все пак! Мрачен-мрачен, но не и глупак. Изобщо днес този Коротков й харесва много повече, отколкото в неделя. Вярно, тогава почти цял ден валя дъжд и човек, принуден да работи в такива условия в почивен ден, едва ли е можел да бъде в добро настроение. А днес си го бива, дори много си го бива…
— Как да ви наричам? — неочаквано попита Ира.
— Юрий Викторович.
— Значи така, Юрий Викторович, хайде да се разберем за нещо. Вие ще бъдете Юра, аз — Ира, а Янка — просто Яна. Инак, вместо разговор, между нас ще се получи протоколно мероприятие. Ако пък настоявате за церемонии, поканете ме в кабинета си.