Незаключената врата

— Заповядайте, стопанке — подаде й сандвич Коротков, — първата хапка е за дамата.

— Благодаря.

Тя с наслада захапа хляба с кашкавал, покрит с тънък резен пушено месо. Сякаш бе гладувала цяла седмица, ей богу! Просто срамота!

— Знаете ли, Юра, вие сте много мил човек. Тогава, в неделя, ми се сторихте ужасен дървеняк. Един сериозен, мрачен, крещи на всички, командва, подозира всички наред.

— А днес какъв съм?

— Днес сте съвсем друг. С вас се чувствам невероятно леко, изобщо не ме е страх от вас.

— Е, хубаво ме подредихте! — Коротков направи смешна физиономия. — А в неделя значи се страхувахте от мен?

— Аха, и още как! Не, наистина, Юра, бяхте толкова страшен, че нямам думи.

— Да ви кажа ли защо? — попита той с неочаквано сериозен тон.

— Кажете — помоли Ира.

— Разбирате ли, Ирочка… Напуснах жена си. А нямаше къде да отида, къде да живея, така че спях в службата, в кабинета си, на столчета. Цялото тяло ме боли, гърбът ми превит, ходех да вземам душ в спортната зала. А на всичко отгоре и в късна доба трябваше през дъжда и вятъра да отида да гледам труп. Какво трябваше да бъде настроението ми според вас?

— Лошо — убедено отговори тя. — А днес добро ли е?

— Нали виждате.

— Значи сте се прибрали при жена си? Или сте си намерили жилище?

— Нито едното, нито другото. И при жена си не съм се прибрал, и жилище не съм си намерил. Но пък намерих пристан у една временно свободна жена, затова имам възможност нормално да се наспя и нормално да се нахраня.

Тя не очакваше, че изведнъж ще й стане неприятно. Ама какво й става? Голяма работа, някакъв абсолютно чужд човек си намерил пристан у временно свободна жена, значи трябва да се зарадваме. А на нея, кой знае защо, й стана тъжно, сякаш я бяха измамили.

— Честито — мрачно промърмори Ира.

— Засега няма поводи да ми честитите. Тази жена е моя позната, приятелка, може да се каже, но не и любовница. И аз ясно виждам, че я притеснявам. Апартаментчето й е едностайно, така че сама можете да се сетите как се чувства тя с чужд мъж. След няколко дни ще имам възможност да се преместя, а засега ето на, налага се да злоупотребявам с нейното гостоприемство. Та всъщност какво исках да ви попитам…

— Какво?

Досмеша я, олекна й. Ира не беше свикнала да се взира много-много в своите емоции, просто ги следваше, а после горчиво се разкайваше, задето краката й тичат пред главата и тя първо действа, а после мисли. Така си беше устроена Ирина Савенич.

— Яна се е върнала, сега не е нужно неотлъчно да бъдете край Руслан. Сигурно ще се приберете вкъщи. Нали така?

— Разбира се. Какво да правя тук? Вече не съм им нужна.

— А вкъщи очаква ли ви някой?

Ами да, разговорът вървеше именно към това. Ира не си кривеше душата пред себе си, това й беше приятно. Тя бе искала такъв обрат и го бе очаквала. Този детектив й харесваше. Много й харесваше.