Незаключената врата

Сергей Зарубин се преструваше, че внимателно слуша, но Настя случайно улови погледа му, устремен някъде към прозореца, и разбра, че той мисли за нещо свое.

— Ало, малката Дорит — ядосано каза тя, — за кого си хабя гласа аз? Ние с Коротков вече сме научили тази информация наизуст, не ни е нужно да я повтаряме.

— Защо пък Дорит? — обиди се Зарубин. — Защо обиждаш по чужбински?

— Защото си малък — присмехулно отговори Настя, намеквайки за ниския ръст на детектива. — Трябва да четеш класика3.

— Че кога да чета книжки? — възмутено отвърна Сергей. — И без това няма почивка за мен.

— Сега наистина няма — миролюбиво се съгласи Настя. — Трябвало е да го правиш в детството си, когато си бил ученик. Е, ще работим ли, или ще мечтаеш за нещо небесно?

— Ще мечтая — отмъстително отговори Сергей. — Знаеш ли за какво? Ето, пред мен се очертава следната картина: ти, Павловна, мъдруваш с очилата на носа и бучкаш с молива по своите схеми, Юрик се прави на строг шеф и с надменен вид наблюдава твоите напъни, а изведнъж се разнася телефонен звън и ни съобщават, че Яна Нилская се е появила, жива и невредима, седи до мъжа си и кротко пие кафенце. Вие с Коротков ме гледате, като че съм маг и вълшебник, зяпнали от изумление. На тебе, Павловна, дори очилата ще ти паднат от носа, ако извадя по-голям късмет. А аз, млад и красив, макар и дребен на ръст, незабавно тичам на адреса, подхващам здраво завърналата се мацка и до сутринта ви донасям на тепсия цялата картина на убийството на шофьора, в което Яна Нилская е играла немаловажната роля на ориентир. И утре, през първия ми работен ден в „убийствения“ отдел, вашият началник публично ми честити победата и казва… Да речем, следното: ето как трябва да се работи, учете се, дойде нов човек, от раз погледна със свежо око, измисли оригинална версия, веднага я разработи, и то с резултат. И ще ми пусне премия колкото една заплата. Не, по-добре колкото две.