Опасно за живота
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #28
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-140-8
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно за живота». Краткое содержание книги:
— Побъркан — въздъхна в отговор красивата й рижокоса приятелка, облечена в дълга рокля, довършена, ако се съди по стърчащите от подгъва конци, пет минути преди да дойдат гостите.
— Как изобщо живеете заедно? Всъщност ние не сме се виждали от сватбата ти.
— Да, вече почти година — потвърди Лиза. — Е, как се живее с гений? Той служи на висшите сфери, а аз — на него.
— И как се отдава тая роля на нашата първа красавица?
— Какво си се заяла? — разсърди се Лиза. — Нали знаеш, че заложих на него. На таланта му, на секретния му институт. Не помниш ли, че той беше най-талантливият в целия курс. За кого друг да се омъжа? Направих избор според ситуацията! Да не би да искаш да се върна в моя Актюбинск и да преподавам химия в училище? Такава съдба ли би ми пожелала?
— Боже опази! — взе да размахва ръчички приятелката й. — Много се радвам, че остана в Питер. Само че… Това със секретния институт преди беше голямата работа! А сега? Кога ти е носил заплата за последен път? Може и да не ми отговаряш. По конците от подгъва ти виждам, че отдавна, и то жалки стотинки…
— Гадна си ти все пак, Лидке! — най-после се разсърди Елизавета, като оглеждаше подгъва на роклята си.
— Може и да съм гадна, обаче те обичам! Защо не можа да изчакаш Вадим?
— Какво? — кипна Лиза. — Че какво да чакам от твоя Вадим? Е, да — ще долети, ще накупи цветя, ще ме развее по ресторантите. А след седмица пак ще си отлети вдън гори галилейски. В своя забележителен, на името на не знам кого, пограничен окръг. При своята забележителна полковничка. Три години такава неразбория — не ми ли стигат? И освен това той знаеше, че ще се омъжвам. Защо не дойде и не ме взе?
— Лиза, той прави кариера! Трябва да го разбереш. Но неговата кариера се получи, а на твоя гений въобще не му трябва кариера. То се вижда! Той се кефи от самия процес на работата. Всички ги използват такива като него. Изстискват ги като лимон и ги захвърлят.
— Остави ме на мира! Затова ли дойде, да ми развалиш настроението? — със сълзи в очите прошепна Лиза.
— Дойдох, първо, защото ти ме покани. По-точно, това на второ място. А на първо исках да ти съобщя, че Вадим го прехвърлят в Москва. В Генералния щаб. И той ме пита за теб.
Лиза изплашено погледна към оня край на масата, където мъжът й продължаваше концептуалния си спор.
— Ама вие ще затънете в тия многократни инжекции! Представи си, Игор, че в бойни условия трябва всеки месец да ваксинираш армията! Това е лудост!
— Значи са нужни съответните имуностимулатори. Ваксината трябва да съдържа силен имуноген!
— Така, така… Имуногени, стимулатори… Така и ще си умреш като просякиня с него — пророни приятелката с пророчески тон и се отдалечи от съвсем обърканата Елизавета.
„А ти сигурен ли си в тоя твой брат… Какво знаеш изобщо за него… И да не си мислиш, че той ще си кротува тук под твое началство? Ще те прекара и ще те изработи всякак, помни ми думата!“ — звучеше развълнуваният глас на Надежда от магнетофонната лента.
Серго и Нино слушаха този запис след новогодишните празници. „Бръмбарите“ в жилището на Висницки старши бяха сложени още с преместването на Серго и Нино в Москва.
Съпрузите внимателно доизслушаха разговора на старшите Висницки.
— Надюша ревнува Илико от теб, нали? — подсмихна се Серго и отпи от коняка си.
— Въх, само това ми трябва! — махна с ръка Нино, която се беше излегнала на застлания със зелен килим диван. — Не чуваш каквото трябва, драги. Не виждаш опасността. Тая истеричка Надежда, като всяка психически ненормална жена, усеща ситуацията с подсъзнанието си. А тя е предана на своя Илико като куче и усеща подобно на звяр опасността, която идва от нас.
— Какво предлагаш? — погледна в черните очи на жена си Сергей.
— Трябва да помисля… — Нино се облегна на възглавниците.
След няколко минути тя взе слушалката и защрака по копчетата.
— Ало, Надюша, скъпа, здравей. Честита Нова година! Как е Илико? Нещо не си весела, нали? Така ми се е сторило? Е, добре. Имам подарък за теб — комплект кремове. Прави ги моята козметичка и аз взех и за теб. Помниш ли, бях ти разказвала за тях. Просто чудо! Кога ще наминеш? Елате заедно с Илико. Серго също виси постоянно на работа. Е, добре, чакам те, скъпа.
След като остави слушалката, Нино запали цигара и погледна мъжа си.
— Нека да дойде, да разкаже какво става с нея — замислено каза тя. — Но въобще трябва да се реши кардинално въпросът с Надежда. Тя постоянно ще те клепа пред Иля. И ще те наклепа накрая. Жената не е гадже, не можеш да се отървеш от нея. А капката разяжда камъка.