Опасно за живота
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #28
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-140-8
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно за живота». Краткое содержание книги:
— Какво да ми помагаш половин час преди Нова година? Освен да унищожиш това, което съм приготвила и без теб.
Иля Николаевич с удоволствие огледа изобилно отрупаната маса.
— Е, хайде да изпратим старата, дето няма с кой знае какво хубаво да я помним, деветдесет и трета година. Знаеш ли, просто ме поразява търпението на нашия народ. Финансиране изобщо никакво… — започна да ораторства Иля Николаевич.
— Хайде първо да се чукнем! — прекъсна го съпругата му. — Налей ми водка.
Иля Николаевич учудено вдигна вежди, но изпълни молбата й. Те се чукнаха и отпиха. Иля се нахвърли на храната. Надя едва-едва човъркаше с вилицата си из чинията.
На екрана на телевизора се появи президентът, който поздравяваше руснаците с новата 1994 година, разбираш ли! Иля, още дъвчейки пачата, взе да отваря шампанското.
„Защо дъвче така противно. И защо не си дойде половин час по-рано, за да не ни е толкова припряно?“ — раздразнено мислеше Надежда.
Най-после Иля се справи с бутилката и шампанското се запени във високите чаши.
— Честита Нова година, скъпа — протегна той към нея мазните си от храната устни.
— Честита Нова година! — отговори Надежда, като кой знае защо едва не се разплака.
След десет минути Надя попита:
— И така, защо си дойде толкова късно?
— Срещнах се със Сергей. Има проблеми в края на годината. С банките. Трябваше да му помогна.
— Със Сергей? — възмути се Надежда. — Че не можеше ли да почакат проблемите му? Доколкото знам, финансовата година приключва преди календарната.
— Но, Надюша, той ми е брат. Защо да му затруднявам живота? Длъжен съм да му помогна…
— Ти да си длъжен? На него? — Надежда, която не обичаше и винаги ревнуваше мъжа си от брат му и особено от неговата жена, избухна: — А ти сигурен ли си в тоя твой брат? Какво знаеш изобщо за него? Ти си излязъл от къщи на осемнадесет години. Той се е формирал там без теб. Втори секретар на Тбилиския градски комитет на партията! Че те там с първия такива далавери са въртели още преди перестройката, каквито не си и сънувал! Пълни господари на града. И да не си мислиш, че той ще си кротува тук под твое началство? Ще те прекара и ще те изработи всякак, помни ми думата!
— Стига, Надя, той ми е брат. Нали аз го направих секретар на градския комитет.
— Не ти, а баща ми — изсъска Надежда. — А той помни ли го? Кога си е спомнил за теб през цялото това време? Един път — когато трябваше да получи секретарското кресло. Втори път — когато трябваше да пробута сина си в института. Третия път — когато разгониха градския комитет и го извозиха на изборите.
— Престани, Надя, Нова година е все пак. Защо се впрегна?
— Защото… Защото… трябва да ме оперират. И не се знае ще оживея ли след това… А ти ходиш някъде си… Аз си мислех, че си на работа… Пък ти с брат си. И Нино, разбира се, е била с вас — задавяше се от сълзи Надежда.
— Надюша, какво е станало? — Иля привлече към себе си жена си и я погали по потръпващите рамене.
— Ура! Честита Нова година! — крещяха нестройно леко пияни гласове.
В този дом, разположен в друг град, а именно в Северната Палмира10, посрещаха празника съвсем различно от семейството на Висницки — шумно и весело. Край двете различни по големина маси, където пиенето явно превъзхождаше по количество мезетата, се трупаха много хора — млади жени в саморъчно ушити, но доста екстравагантни тоалети и мъже предимно в джинсова екипировка.
Звучеше музика и няколко двойки вече танцуваха, като държаха в ръце чашите си с шампанско.
На фона на всеобщото веселие правеха впечатление двама мъже, които спореха за нещо край празничната маса. Невисок мъж, като буташе с чашата си събеседника, висок младеж с вдигната назад маска на вълк, увлечено му доказваше:
— Субединичните ваксини са най-слабо имуногенни! Те изискват определена схема на прилагане!
— Но бъдещето е в тази технология! Докато вие приготвяте вашите традиционни препарати, противникът ще усмърти със своето бактериологично оръжие половината население, да не говорим за войската!
От другия край на масата пухкаво момиче с копченце вместо нос наблюдаваше спорещите с насмешлива усмивка.
— Е, Лизка, като гледам, твоят Ветров май си е все същият? — попита тя насмешливо домакинята.
10
Петербург. — Б.пр.