Дясната ръка на Бога
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-35-6
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дясната ръка на Бога». Краткое содержание книги:
„Сцените на сражения ще ви оплискат с кръвта си и ще ви оставят без дъх. Завладяващ финал на епично приключение. Брилянтният завършек на трилогията «Небесен огън» и приключенията на Компанията.“ The Advertiser
— Невъзможно! — Този път Стела беше сигурна, че сърцето й спря за момент. — Сам познаваш бройката им: тринадесет тринадесетици, сто шестдесет и девет, нито повече, нито по-малко. Известно ми е разположението на всички от тези мои най-верни служители. Остават слуховете за четиримата ренегати. Но за тях мислех, че са убити?
— Господарю, доверявам се на думите на онези, които изпратихте да изследват историите за Махди Дащ в западната част на Фалта — внимателно отвърна Деорк. — Вестоносците, които изпратих във Фирейнс и Плоня, откриха тела, чието описание несъмнено съвпада. Споходило ги е някакво бедствие, защото са били открити на дъното на пролом, в подножието на мост, който изглежда не е издържал преминаването им. Но е имало и следи от голяма битка, с над стотица мъртви, недалеч от мястото, където ренегатите са били открити. Ще желаете ли да разпитате пратениците? За поне двама от тях съм сигурен, че в момента се намират в Инструър.
— Ще ми ги доведеш утре по същото време. Но първо ще претърся ума ти. Искам да науча повече за магьосника, наплашил те така. Приближи се към огъня!
Стискайки зъби, председателят на фалтанския съвет се приближи до пламъка, който моментално го обгърна. Писъкът на Стела отекна едновременно с този на Деорк. Рушителят обстойно проучваше слугата си, дирейки нещо, което да му помогне да разбере причината за отлагането на победата му. Пламъкът се отдръпна след около минута. Деорк рухна на колене и повърна в агония. Гласът продължи, отдавайки нулево внимание на страданието на слугата.
— В ума ти съзрях нещо, което ме кара да се замисля. Нямаш повод да се страхуваш! — добави гласът, когато Деорк се отдръпна от пламъка. Впрочем студенината на думите не беше окуражаваща.
— Не си се опитал да ме заблудиш, което до този момент е спасило живота ти. Знай, служещи, че първата неистина, която ми изречеш, ще бъде изсечена върху надгробния ти камък. Притеснява ме нещо, което си видял, сияйната светлина… Тя ми напомни за нещо, което съзрях преди много време. Ще помисля по-обширно над нея…
А междувременно ти нанеси своя удар — бързо и без колебание. Погаси бунта по същия начин, както се справи с отегченията в Джасуея. Когато навлизам в Инструър, искам да бъда посрещнат от окълваната глава на Аркоса, красяща стените редом с тези на следовниците му. Използвай цялата си сила. Отмина времето за предпазливост. Намери онзи магьосник и предателя от Махди Дащ. Намери ги и ги унищожи!
Сега легни и отвори душата си! Ще ти дам силата, от която се нуждаеш, за да не ми донесеш нов провал!
Под ужасения поглед на Стела пламъкът повали Деорк на пода. Червени ивици запулсираха сред синьото, разливайки се върху потрепващото тяло. Младата жена бе ужасена от близостта на злото излъчване. В един момент тя изгуби съзнание, сломена от излъчващата се от плама сила.
Нощта изсветляваше, а Лийт все така седеше на масата под платнището, чувствайки потрепването на Стрелата върху клепачите си — подобно на притиснато животинче, криещо се от факлата на ловеца. По някое време останалите се разбудиха и се оттеглиха по стаите, но Лийт остана. Бе си казал, че предпочита да остане тук, защото в помещенията бе неприятно тясно заради повишената им бройка. А имаше толкова много неща, над които да размишлява. Стела бе изгубена, а те не можеха да се отправят в търсене — не и докато не решаха как да постъпят с Джугом Арк. Проклета Стрела! Артефактът проблесна в отговор на гневната му мисъл. Изгубих Стела, която обичах. Вместо нея имам Стрела и омразен глас, които не обичам. Опитах се да постъпя правилно, изричайки това, което Джугом Арк искаше да бъде изречено. Но никой не иска да застане зад мен. Вече не мога да направя нищо повече. Защо не искат да се вслушат в мен? Защо отказват да разберат, че за победата трябва да бъде платена цена? Как очакват да получат помощ от лозианите, а после нещата да продължат постарому? Иска ми се кралят на Фирейнс да не беше пращал баща ми в Брудуо! Така поне щях да поживея една година в приятно невежество, преди да умра. Още една година, през която да се катеря по дърветата и да плувам в езерото!
Лийт удари с юмрук по масата и отвори очи. Светлината пред него трепна за миг. Приятелите му седяха около масата. В първия момент той си помисли, че това е илюзия, но тогава осъзна, че трябва да са се върнали, докато е спал. Но аз не съм заспивал! Убеден съм! Моментен оглед показа, че греши: баща му го нямаше, заменен от Модал, който по-рано беше напуснал навеса. По лицата им младежът разбра, че неволно е изрекъл мислите си на глас. Засрамено сведе глава.