Дясната ръка на Бога
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-35-6
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дясната ръка на Бога». Краткое содержание книги:
„Сцените на сражения ще ви оплискат с кръвта си и ще ви оставят без дъх. Завладяващ финал на епично приключение. Брилянтният завършек на трилогията «Небесен огън» и приключенията на Компанията.“ The Advertiser
Лийт се изправи, погълнат от пламъка на гнева, и издигна стрелата високо над главата си.
— Ако някой желае лично да поеме тази тежест, нека го стори. Ако това е по силите му, нека я вземе!
Надавайки вик, младежът заби Стрелата в плота на масата и се отдръпна, оставяйки я потънала в дървото.
Членовете на Компанията продължиха да обсъждат до късно през нощта. Край все така забитата в масата стрела летяха разгорещени обсъждания. В един момент обсъждането затихна, защото говорещите бяха излезли или спяха по местата си. Тишината беше нарушавана единствено от похъркването на хауфута и пукота на Джугом Арк. Само Аркосът на Немохайм стоеше буден, без да откъсва очи от сияещата Стрела.
Глава 5
Сблъсъкът на огньовете
Отшелникът се бе превил над масата, отпуснал глава в ръцете си. Насреща му седяха водителите на различните клонове на Еклесията и разговаряха оживено — понякога един след друг, понякога едновременно. Мъжът в синя роба не показваше, че слуша думите им.
Новините за предателството на Тангин му бяха нанесли покъртителен удар. В продължение на двадесет години Отшелникът бе превърнал мрака на Бандитската пещера в свой дом, готвейки се за нужното време. В безчетни видения бе го предвиждал. Явяването на Десницата, онзи, който щеше да носи в ръката си огъня Божи, който щеше да поведе могъща армия, за да спаси Фалта от пастта на враговете и да я поведе към златна епоха. Може би дори лично да я оглави. Имаше време, в което смяташе, че онова момче е избраникът, но след пристигането му в Инструър бе станало ясно, че това не е така. Заради скромността си, която му пречеше да постигне призванието си през всичките тези години, Отшелникът смяташе, че указваният във виденията му е някой, различен от него самия. Къде беше онова момче? Къде бяха наперените северняци? Те бяха загърбили Еклесията, което показваше слепотата им. А къде беше той, обичаният от Бога Отшелник? В Инструър, готов да посрещне развитието на събитията.
Появата на двуличния Тангин, несъмнено мотивиран от завист, желаещ да разруши онова, което бе неспособен да владее, несъмнено представляваше изпитание за вярата на Отшелника. Всички онези приказки от останалите предводители за обединяване с Ескейн или тайнствената група чужденци, изникнала в южната част на града, показваха слабост. А Тангин не можеше да бъде надвит със слабост. Останалите предводители не бяха достойни да носят пламъка. Тангин също. Време беше да поеме бремето изцяло върху плещите си. Дотук със съюзяванията.
Отшелникът стовари пестници върху масата, карайки следовниците си стреснато да замълчат. Да, те са точно това. Следовници, а не предводители. Те ще ми служат. Всички те ще ми служат. Огънят няма да бъде погасен от страхливостта на страхливите. Затова той им каза какво се очаква от тях.
Синият огън проблясваше слабо в отговор на нечистите думи, които нараняваха слуха на Стела. Движейки ръце около купата, Деорк изтегляше пламъка нагоре, докато студената светлина не се стабилизира и от нея не зазвуча познат глас. Момичето от Лулеа потръпна при самия му звук. Повече от всичко й се искаше да запуши уши с длани, но се насили да слуша — възможно беше да научи нещо, което да й бъде от полза. Слушайки, тя усещаше противното влияние на пламъците. Деорк й беше обяснил, че синият огън извлича сила от всички около него. Всеки път, когато биваше употребен, беше рекъл гордо той, пламъците му отнемаха може би месец, а може би дори година от живота на онези, от които се подхранваше — в зависимост от продължителността на пламтенето му. Беше й казал, че пламъкът може да сломи и най-голямата сила. Противният мъж изглежда смяташе слугинската си позиция за голяма чест.
— Докладвай — нареди гнусният глас. Деорк се сви като бито псе.
— Велики Господарю, налага ми се да спомена наличието на временна спънка в плановете ви — заговори той, облизвайки безкръвните си устни. — Сваленият Аркос на Немохайм е събрал сила срещу мен и успя да попречи на опита ми да унищожа Еклесията.
— Как е възможно това? — прогърмя гласът. На Стела й се стори, че гневът, съдържан в тези думи, е способен да изкърти сърцето й от гърдите.
— Повелителю, привлякъл е могъщ магьосник да му помага. Този маг изпрати илюзорните сенки на погиналите срещу градските стражи. Наложи ми се да си послужа с цялата си сила, за да разваля магията му. И това не е всичко. На негова служба е поне един от бойците на Махди Дащ.