Съдбовният кораб [bg]

— Може би се е изтървавал за някоя и друга история от време на време. — Тонът на кораба беше станал похотлив.

— Ах, така си и мислех. Та. Какво предпочита нашият капитан, корабе? Не. Остави ме да помисля. — Тя плавно се изпъна. — Може би след като винаги хвали екипажа си, че „работи умно и пъргаво“, такива са и предпочитанията му за жена. Някоя, която бързо да се качи по такелажа му и да смъкне платното му…

— Джек! — Алтея не можа да сдържи оскърблението в тона си, но Парагон се намеси.

— Всъщност, Джек, от това, което ми е казвал, предпочита жена, която е по-скоро тиха, отколкото приказлива.

Жената се засмя с лекота на забележката му.

— Но какво се надява да правят тези жени, докато са толкова тихи?

— Джек. — Самотната, тихо изговорена дума съдържаше целия укор на Янтар.

Джек им обърна гръб със смях, а Парагон попита:

— Какво?

— Съжалявам, че прекъсвам кокошарника ви, но капитанът иска да види втория помощник. — Лавой се бе приближил тихо. Джек се изправи, усмивката ѝ изчезна. Янтар се мръщеше мълчаливо насреща му. Алтея се зачуди колко ли беше чул и се смъмри. Не биваше да се разтакава на бака и да говори така свободно с членовете на екипажа, особено на такива теми. Реши да подражава повече на Брашън по отношение на изолирането му от основния екипаж. Малко дистанция спомагаше за запазване на уважението. И въпреки това идеята да накърни приятелството си с Янтар я обезсърчаваше. Тогава наистина щеше да е сама.

Като Брашън.

— Веднага ще докладвам — тихо отвърна на Лавой. Пренебрегна омаловажаващата забележка за „кокошарника“. Той беше първият помощник. Можеше да я мъмри, гълчи и да ѝ се подиграва и част от задълженията ѝ беше да го изтърпи. Беше го направил пред екипажа, което я глождеше, но ако му отвърнеше, само щеше да влоши нещата.

— След като приключиш, се погрижи за Лоп. Момчето ни явно се нуждае от поправка. — Лавой бавно изпука кокалчетата си и устата му се разтегна в усмивка.

Алтея знаеше, че коментарът бе предназначен да подмами Янтар. Поправянето, от което се нуждаеше Лоп, беше в резултат на юмруците на Лавой. Първият помощник бе разбрал за неодобрението на Янтар към насилието. Все още не си беше намерил повод да насочи нрава си към Джек или към корабния дърводелец, но явно се наслаждаваше на реакциите ѝ спрямо боя, който налагаше на другите членове на екипажа. Със свито сърце Алтея си пожела Янтар да не беше толкова горда. Ако просто наведеше съвсем малко глава пред Лавой, той щеше да е доволен. Тя се притесняваше какво щеше да излезе от тази напечена ситуация.

Лавой зае мястото на Алтея до парапета, при което Янтар леко се отдръпна. Джек приглушено пожела на Парагон „Лека нощ, корабе“ и бавно и тихо се отдалечи. Алтея знаеше, че трябва да побърза да се отзове на Брашъновия призив, но не ѝ се искаше да оставя Янтар и Лавой сами в такава близост. Ако нещо се случеше, щеше да е думата на майсторката срещу неговата. А заявеше ли първият помощник, че нещо е така, думата на обикновения моряк не значеше нищо.