Съдбовният кораб [bg]

— Предполагам. Ще дойда след малко и ще ти я дам.

Джек се размърда неспокойно.

— Само ми кажи къде е и аз ще си я взема — предложи тя.

— Използвай моите — намеси се Алтея. — В малката брезентова торбичка, закачени на част от платнище. Има и конец. — Знаеше, че прекомерната нужда от уединение на Янтар важеше и за принадлежностите ѝ.

— Благодаря. Сега, какъв беше този разговор за това какво можели да постигнат малко мъже? — Джек позволи на устната си да се извие и им отправи умозрителен поглед.

— Не каквото си мислиш — търпеливо ѝ отвърна Янтар. — Говорехме за хора, изживяващи мечтите си, и аз казах, че малко имат тази възможност, а още по-малко ѝ се наслаждават. Твърде много от тях откриват, че не са искали точно това, веднъж след като мечтата им вече е изпълнена. Или пък мечтата им е по-голяма от възможностите и всичко приключва горчиво. Но изглежда, при Брашън всичко върви добре. Прави това, което винаги е искал да прави, и го прави добре. Той е чудесен капитан.

— Такъв е — разсъдливо отбеляза Джек. С котешка грация тя се облегна назад по протежение на парапета и замислено се загледа в наизлезлите рано звезди. — И се обзалагам, че върши чудесна работа и на други места.

Джек беше жена с апетит; не за първи път я чуваше да проявява интерес към някой мъж. Животът и правилата на кораба я бяха тласнали към период на въздържание, който си противоречеше с природата ѝ. Макар да не можеше да задоволи нуждите на тялото си, тя развихряше въображението си и често настояваше да сподели мислените си преживявания с Алтея и Янтар. Това беше най-честата тема на разговор в редките нощи, когато се случеше и трите да са по койките си. Джек имаше ироничен хумор относно наблюденията си, а разказите ѝ за отминали провалени връзки често караха другите две жени да припадат от смях. Обикновено Алтея намираше неприличните ѝ размишления, засягащи мъжете моряци, за забавни, но откри, че това не важеше за случаите, в които този мъж беше Брашън. Усети, че се задъхва.

Джек като че ли не беше забелязала скованото ѝ мълчание.

— Някога забелязвали ли сте ръцете на капитана? — зададе им реторичен въпрос Джек. — Има ръцете на мъж, който може да работи… а ние сме го виждали как работи, на плажа. Но сега, след като е капитан, и не е целият в катран и киша, пази ръцете си чисти като на джентълмен. Когато ме докосва мъж, мразя да се чудя къде са били ръцете му и дали ги е измил след това. Мъж с чисти ръце, харесва ми. — Тя се усмихна леко на себе си, като остави мисълта да заглъхне.

— Той е капитанът — възрази Алтея. — Не бива да говорим така за него.

Видя как Янтар трепна съчувствено при тесногръдите ѝ думи. Очакваше Джек да насочи острия си език срещу нея и още повече се боеше, че Парагон ще зададе някакъв въпрос, но жената само се протегна и отбеляза: