![Възходът на Ордата [bg] [ЛП] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/2/vzhodt-na-ordata-bg-lp-download.jpg)
Възходът на Ордата [bg] [ЛП]
- Автор: Голдэн Кристи
- Серия: World of Warcraft(bg) #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Катина Цонева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Възходът на Ордата [bg] [ЛП]». Краткое содержание книги:
Една истинска история за магия, война и героизъм, базирана на най-продаваната и награждавана поредица компютърни игри на Blizzard Entertainment.
Кървавият ястреб се настани на ръката на господаря си, забивайки нокти в защитната кожа. Нер’зул пристъпваше нервно, докато гледачът на ястреби разви свитъка и му го подаде. Той бързо прочете малкото парче пергамент.
Толкова лесно. Било е толкова лесно. Без нито една жертва, макар че някои, разбира се, са били ранени. Първото им нападение се е увенчало с пълна победа. Блекхенд с презрение описваше колко бързо са връхлетели върху групичката и са разбили черепите им. Всичко се развиваше както му беше обещала Рулкан. Със сигурност сега съществото, с което Рулкан се бе свързала, щеше да му се яви. Орките, водени от Нер’зул, със сигурност се бяха доказали с тази решителна победа.
Той отново прочете писмото. Наистина е направил верния избор, като изпрати Блекхенд и орките Блекрок срещу дренаите. Те бяха мощни и буйни, но, за разлика от Уорсонг или другите оркски кланове, напълно се подчиняваха на вожда си. Тази вечер в клана Шадоумуун имаше пиршество по случай победата и орките ядоха и пиха, смяха се и пяха, докато накрая Нер’зул се търколи в леглото си и заспа дълбоко.
И съществото му се яви. То беше величествено, сияйно, толкова бляскаво, че отначало Нер’зул не можеше да го гледа дори с нереалните си очи. Той падна на колене, тресейки се от радост и благоговение.
— Ти дойде — прошепна той, усещайки как очите му се наливат със сълзи и се стичат по бузите му. — Знаех си, че, ако те зарадваме, ще се появиш.
— Така е, шамане Нер’зул, пазител на душите на орките.
Гласът отекна в костите му и Нер’зул затвори очи, почти зашеметен от усещането.
— Видях как майсторски се справи с хората си, как обедини клановете с обща цел, със славна цел.
— Тя бе вдъхновена от теб, Велики — прошепна Нер’зул.
Той си спомни за Рулкан и за миг се зачуди защо тя вече не му се явява, но бързо се отърси от мисълта. Това величествено същество бе далеч по-висше дори от сянката на любимата му съпруга. Нер’зул копнееше за повече слова от това прекрасно създание.
— Ти дойде при нас и ни разкри истината — продължи Нер’зул. — Ние сторихме нужното.
— Наистина. Доволен съм. Ще продължавате да се радвате на слава, чест и сладка победа, ако правите това, което ви кажа.
— Разбира се, но… Велики, този смирен молител има една молба.
Нер’зул рискува и вдигна очи към съществото. То беше огромно, сияйно и червено, с мощно тяло и крака, които завършваха с разцепени копита и се сгъваха назад като на талбък… или на дренаи… Нер’зул примигна. След миг тишина той отправи молбата си и усети внезапен студ. После гласът отново проговори в съзнанието и ушите му, и отново бе гладък и сладък като мед.
— Поискай и ще реша дали заслужаваш.
Изведнъж устата на Нер’зул пресъхна и той не успя да продума. После с мъка той все пак каза:
— Велики… имаш ли име, с което да те назова?
Кикотът му раздвижи кръвта на Нер’зул.
— Проста молба, която лесно ще удовлетворя. Да, имам име. Можеш да ме наричаш… Кил’джейден.
Девет
Разбираемо е защо толкова много от съвременниците ми предпочитат да загърбят тази част от историята ни. Да я оставят тихо да потъне в забрава, да се понесе по водите на времето, докато повърхността на езерото отново се заглади и никой няма да разбере за срама, който се крие в дълбините му. Аз също изпитвам този срам, макар че не бях още роден във времето, когато се е зародил. Виждам го в очите на Дрек’Тар, когато ми разказва тази част от историята с треперещ глас. Видях тежестта му върху Оргрим Дуумхамър. Гром Хелскрийм, приятел и предател, и отново приятел, беше съсипан от него.
Но да се преструваме, че не е съществувал, би означавало да забравим ужасното му въздействие. Би означавало да се превърнем в жертви, вместо да признаем участието си в собственото си унищожение. Ние избрахме този път, ние — орките. Избрахме го и го следвахме, докато не стана твърде късно, за да се върнем назад. И след като веднъж сме направили избора си — но накрая сме разбрали, че всъщност е тъмен и срамен — можем да изберем да не го следваме повече.
Затова искам да чуя разказите на онези, вървели по този път, който едва не доведе до заличаването на вида ни. Искам да разбера причината за всяка една тяхна стъпка и какво се бе случило, за да изглежда тя логична и правилна.
Искам да разбера това, за да мога да го видя, когато се случи отново. Човеците имат две невероятно мъдри поговорки. Първата е: „Тези, които не се поучават от историята, я повтарят“. А втората е… „Опознай врага си“.