![Приливи на Мрака [bg] [ЛП] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/0/prilivi-na-mraka-bg-lp-download.jpg)
Приливи на Мрака [bg] [ЛП]
- Автор: Розенберг Аарон
- Серия: World of Warcraft(bg) #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Катина Цонева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Приливи на Мрака [bg] [ЛП]». Краткое содержание книги:
Всички от клана Драгънмоу цял ден възхваляваха Некрос — оркът, който самостоятелно бе покорил цял орляк дракони. Но осакатеният воин-уорлок нямаше да успее да го направи без Зулухед или артефакта, който беше открил. На Зулухед му се искаше сам да бе овладял странния предмет, но Демонична душа не отвърна на него и шаманската му магия. Предметът реагира единствено на Некрос и сега оркът с дървен крак бе единственият, който може да го контролира.
Но това бе хубаво. Означаваше, че именно той щеше да остане затворен в тези пещери, докато Зулухед можеше да продължи да се бие за Ордата. Не че старият уорлок можеше друго — той стана безполезен в мига, когато един човек преряза крака му под коляното. Повечето орки биха се самоубили на място, или поне биха се нахвърлили върху най-близкия враг, за да умрат в битка. Но Некрос оцеля и никой не можеше да каже дали от страх или за лоша участ.
Зулухед бе доволен от това. Той откри Демонична душа, но не можеше да я използва. Усещаше силата, която се крие в диска, още преди да го открие в една малка пещера дълбоко под планината. Но тази сила остана заключена в блестящия златен артефакт. Явно изискваше умения, които шаманът не притежаваше. Зулухед нарече нещото Демонична душа, понеже усети демоничната енергия в него, допълваща някаква друга огромна сила, която не можеше да определи.
Той беше решил да го даде на Дуумхамър, но после размисли. Военачалника беше силен воин и благороден орк, но нямаше опит, нито познания, свързани с магията. Гул’дан беше другият вариант, но Зулухед нямаше доверие на лукавия главен уорлок. Той помнеше времето, когато Гул’дан беше млад и чиракуваше на Нер’зул. Тогава имаха истински шаман! Мъдър и благороден, почитан от всички, Нер’зул се грижеше не само за собствения си клан, но и за всички орки. И точно той ги дари със странните нови познания и умения на древните духове, той призова и укрепи връзките между различните кланове.
И за известно време всичко беше наред. Но после всичко се обърка. Оказа се, че повелята на духовете е измама, а истинските духове на предците се разгневиха и отказаха да говорят с тях. Шаманите изгубиха силите си и така оставиха клановете си беззащитни към магическа атака. И тогава се появи Гул’дан. Бившият чирак измести господаря си и заяви, че е открил нов начин, нов източник на магия. Той предложи да обучи останалите шамани. И мнозина приеха и станаха уорлоци.
Но не и Зулухед. Той нямаше доверие на Гул’дан, който вече се бе доказал като себелюбив подлец. А тези странни нови сили изглеждаха демонични. Беше достатъчно ужасно, че предците вече не разговаряха с него и елементите не отвръщаха на повика му. Той нямаше да се петни още повече с такива неестествени сили, каквито Гул’дан предлагаше.
Зулухед, разбира се, не беше единственият шаман, който ги отказа. Но повечето ги приеха. И после се промениха, уголемиха се и потъмняха, сякаш телата им отразиха вътрешната поквара. Светът им също пострада от набезите им — малко по малко земята изсъхна, а небето стана червено. Ордата бе принудена да дойде в този странен свят и трябваше да го покори, за да могат клановете отново да заживеят в мир.
Некрос беше обещаващ чирак на шаман и Зулухед хранеше големи надежди за него. Но, когато Гул’дан му предложи новата магия, той я прие с охота. Младият орк се учеше като уорлок добре, но нещо го накара да се отдръпне и да се върне към предишното си призвание на воин. Това поднови надеждите на Зулухед за младия орк. Той така и не попита на какво се дължи промяната, но знаеше, че бе свързано с верността му — към Гул’дан и неговия Съвет в сянка или към клана Драгънмоу. И Некрос беше избрал клана си. След това Зулухед отново започна да му се доверява и да се допитва до него за всичко, свързано с уорлоците. Той даде диска на Некрос и макар вече осакатен, воинът-уорлок не го подведе. Благодарение именно на Некрос, сега Зулухед стоеше тук и можеше да види как планът му се задвижва.
— Значи — започна Зулухед, пристъпвайки към огромния звяр, — успяхме ли…
Той спря, когато Некрос протегна дебелата си ръка и препречи пътя му.