Островът на изгубените [bg]

- Откъде взе това? - попита тя. - Какво е?

- Нямам представа. Беше в чантата на Реза. Много внимаваше, докато го прибираше, затова му го откраднах - обясни Джей с лукава усмивка.

Мал махна нетърпеливо с ръка. Нямаше търпение да започнат да говорят и не можеше да си позволи да се разсейва.

- Виж, знам, че според теб е невъзможно, но наистина трябва да намерим начин да открием Окото на дракона. Така де, все пак това нещо управлява всички сили на мрака, когато работи. А и кой знае, може магията някой ден да се завърне на Острова.

Джей вдигна вежди.

- Аха, тъкмо щях да ти кажа същото.

- Сериозно? - тя направо се смая, че той толкова бързо се съгласи. Започна да става подозрителна.

Джей подухна на ноктите си.

- Ами да. Така де, ако наистина е тук, трябва да го вземем. Обаче сигурна ли си, че майка ти казва истината? Не ме разбирай погрешно, но рогатата й глава е малко откачена.

Мал завъртя очи.

- Не можеш да отречеш, че Диабло се върна. Бил е вкаменен, но сега е жив. Вече изяде почти всичко, което имахме в кухнята.

- Охо.

- И аз това казвам.

- Яго е същият. Мисля, че яде повече, отколкото двамата с баща ми изяждаме.

Двамата се позасмяха.

- Е, супер, надявах се да започнем търсенето възможно най-бързо - заяви Мал, която предпочете да не се замисля върху вероятността Джей да се е съгласил да й помогне по изцяло егоистични причини. Тя можеше да се справи с него.

Джей отвори уста да каже нещо, но в следващия момент се извъртя светкавично и огледа магазина с подозрение.

- Какъв е този шум? - попита той в същия момент, в който вратата към задната стаичка падна с трясък и върху нея се строполи Джафар с Яго, кацнал на корема му.

- Казах ти, че си прекалено дебел и не бива да се облягаш на вратата! - скара му се Яго.

Джафар направи храбър опит да възвърне достойнството си, изправи се и изтупа праха и боклуците от косата си.

- Искахме само да ви питаме дали ще искате да вечеряте, нали така, Яго? И без да искаме, случайно чухме... простете, ако бъркаме, но наистина ли казахте, че скиптърът на Злодеида е някъде на Острова? - попита Джафар, а тъмните му очи блеснаха.

Мал се навъси срещу Джей и мислено му се скара, че не намери по-подходящо място за разговора. Беше ясно, че е твърде късно да се направи каквото и да е, Джафар бе научил всичко.

Джафар изгледа двамата тийнейджъри сериозно.

- Последвайте ме, време е наистина да си поговорим.

Той ги въведе в личния си хол в дъното на магазина, уютно леговище, пълно с ярки цветни завеси и ориенталски килими, с пухкави сатенени възглавници и бронзови лампи, и стенни свещници, които придаваха на стаята скръбен, но екзотичен вид. Джафар седна на един от ниските, дълги дивани и ги покани да се настанят на съседните отоманки.

- Когато ме освободиха от лампата на джина и ме доведоха на този прокълнат остров, докато порех въздуха, видях нещо, което на пръв поглед приличаше на обикновена гора, но от по-близо се оказа черен замък, потънал в трънливи храсталаци.