Зимата на света [bg]

Лев запали цигара и издуха дима:

— Трябва да сме нащрек срещу промъкването на социализма. — Само Новият курс ни спасява от кошмара, който съществува в Германия.

— Лигата на свободата не е нацистка организация.

— Не е ли? Съставили са план за въоръжено въстание, за да отстранят президента. Разбира се, това не е реалистично — все още не. — Смятам, че имам правото да се придържам към своето мнение. — Тогава подкрепяш не когото трябва. Лигата няма нищо общо със свободата, знаеш го. — Не ми говори за свобода — отвърна му Лев с гневна нотка. — На дванадесет години ленинградската полиция ме би с камшик, понеже родителите ми стачкуваха. Грег не бе много наясно защо баща му каза това. Бруталността на царския режим изглеждаше като аргумент в подкрепа на социализма, а не срещу него.

Гас продължи:

— Рузвелт знае, че даваш пари на Лигата, и иска да спреш.

— Откъде знае на кого давам пари?

— Казали са му го от ФБР. Те проучват такива хора.

— Ние живеем в полицейска държава! А ти би трябвало да си либерал. Грег установи, че в аргументите на баща му няма много логика. Той просто опитваше по всякакъв начин да постави Гас в неудобно положение и не се интересуваше дали не противоречи сам на себе си.

Гас остана спокоен.

— Опитвам се да направя така, че това да не стане работа за полицията — обясни той.

Лев се ухили.

— А президентът знае ли, че ти отмъкнах годеницата? За Грег това беше нещо ново, но изглежда беше вярно, понеже баща му най-накрая изкара Гас от равновесие. Сенаторът изглеждаше шокиран, извърна погледа си и се изчерви. „Едно на нула за нас“, рече си Пешков-син.

Баща му му обясни.

— През 1915 година Гас беше сгоден за Олга. После тя промени решението си и се омъжи за мен.

Гас си върна самообладанието:

— Тогава всички ние бяхме ужасно млади.

Лев вметна:

— Май си забравил Олга доста бързо.

Дюър хладно изгледа събеседника си и не му остана длъжен:

— Като теб.

Грег видя, че баща му се оказа в неудобно положение. Ударът на Гас попадна в десетката.

Възцари се неловка тишина и сенаторът продължи:

— Ти и аз воювахме, Лев. Аз бях в един картечен батальон с приятеля си от училище Чък Диксън. Край едно малко френско градче с името Шато-Тиери той бе разкъсан на парчета пред очите ми. Дюър говореше с обичайния си тон, но Грег се усети, че е затаил дъх. Сенаторът продължи: — Имам амбицията на синовете ми да не им се налага да минават през това, през което сме минали ние. Ето защо групи като Лигата на свободата трябва да бъдат ликвидирани в зародиш.

И Грег видя своя шанс:

— И аз се интересувам от политиката, господин сенатор, и бих желал да науча повече. Би ли било възможно да ме вземете като стажант някое лято?

Момчето зачака.

Гас изглеждаше изненадан, но отговори:

— Винаги мога да използвам някой умен младеж, който желае да работи в екип.

Отговорът не беше нито „да“, нито „не“.