И се възправи сянка [bg]

— Кое? — сухо попита Че.

— Нашествието. Никога не си бил на война, нали?

Че само поклати глава.

— Последния път, когато нахлухме в Свободните пристанища, бях там заедно със сестра си. Гледката не беше красива.

— Бил си в Корос? Не изглеждаш достатъчно възрастен.

— Не. И двамата не бяхме. Баща ни беше командващ на Петдесет и пета лека дивизия. Отведе ни там, защото това беше неговата представа за обучение. И ние наистина се обучавахме. Научихме какво може да стори с черепа му върхът на копие.

Че мислено отбеляза, че той говори за баща си. Беше рядкост жрец да говори за баща си и дори да знае кой е той.

Видя, че Гуан очаква от него да зададе още въпроси, затова не каза нищо. Искаше само да бъде оставен на мира.

Гуан пръв наруши мълчанието.

— Не знаеш за какво говоря, нали?

— Нямам и най-малката представа.

— Значи, не си единствен. Останалите на кораба, изглежда, също нямат представа какво им предстои. Хората, които възнамеряваме да нападнем, не са просто някакви северни племена. Или пък армия от лагоски бунтовници. Това са кхосианците, които разполагат с най-добрите чартаса от всички Свободни пристанища. Удържали са на повече нашествия, отколкото почти всички южни народи, взети заедно.

Че не беше в настроение за още ужасни истории. Мъжът просто искаше да се перчи, да покаже, че стои малко по-високо от него.

— Разбирам. Значи са хора, от които трябва да се страхуваме.

Гуан изгледа втренчено Че, който се беше загледал в морето.

— Чудя се дали напоследък си чукал нещо, а, Че? Виждаш ми се нещо напрегнат. — И Гуан внезапно се усмихна, сякаш беше съвсем нормално да казва такива неща. — Или може би си намазал достатъчно от самия матриарх?

Че се намръщи.

— Или си глупак, или си луд, Гуан. Струва ми се, че заради обучението си в Мортарус боготвориш смъртта твърде много.

Гуан безгрижно сви рамене.

„Значи е глупак“ — реши Че.

— Виждам, че не го отричаш.

Че обърна гръб на мъжа, отказвайки да бъде въвлечен в по-нататъшен разговор с него. Отново се зачуди дали Гуан и сестра му не са всъщност регулатори под прикритие и дали Гуан просто не се преструва на лекомислен глупак. Всъщност младият дипломат се изненадваше от настойчивото желание на този мъж да се сприятели с него и се питаше дали не му е поставена задачата да се сближи с Че по време на дългото пътуване до Кхос.

Гуан въздъхна, сякаш за да се отърси от съзнанието, че плановете му са пропаднали.

— Яде ли вече?

— Не съм гладен.

— Тогава до по-късно. Може да пийнем по нещо или да изиграем още някоя игра на карти. Доколкото си спомням, твой ред е да загубиш.

— Може би — отвърна Че.

Изчака да чуе, че мъжът се отдалечава, и след това постепенно се, отпусна отново.