Изтръгнати от корен [bg]

Станах преди съмване. В книгата на Яга намерих заклинание за измирисване на гнилоч — много прост напев: Аиш аиш аиши-мад; изпробвах го в кухнята на различни места: на гърба на една бъчва, покрита с плесен, изгнил хоросан на стената, натъртени ябълки и една развалена зелка, изтъркаляла се под рафта с винени бутилки. Когато слънчевите лъчи най-после огряха стълбището, аз се качих в библиотеката и започнах шумно да събарям книги от лавиците, докато Змеят не се появи — с умора и раздразнение в очите. Не ми се скара, само се намръщи и ми обърна гръб, без да каже нито дума. Предпочитах да се бе разкрещял.

Вместо това той взе малко златно ключе и отключи един шкаф от черно дърво в другия край на стаята. Надникнах вътре: беше пълен с тънки, плоски стъкла, между които бяха притиснати парчета пергамент. Змеят извади едно от тях.

— Запазих го преди всичко като нещо любопитно, но може би е подходящо за теб.

После постави пергамента заедно със стъклото на масата: беше само един лист, изписан с разлят, неравен почерк и странна форма на много от буквите, с груби илюстрации на клон с борови иглички и дим, влизащ в ноздрите на лице. Изброени бяха десетина вариации: суолтал видел, суолята алкората, виделарен, кордел, естепум и други.

— Кое да използвам? — попитах аз.

— Какво? — не разбра той, а после се възмути, когато му обясних, че това са отделни заклинания, не едно общо, и пролича, че не го е знаел досега. — Представа си нямам. Избери едно и опитай.

Не можах да се сдържа да не изпитам тайно, страстно удоволствие: още едно доказателство, че и неговите знания си имаха граници. Отидох в лабораторията за борови иглички и накладох с тях малък, димящ огън в стъклена купа на масата в библиотеката, а после нетърпеливо наведох глава над пергамента и опитах:

— Суолтал — изрекох аз и усетих формата на заклинанието в устата си; но нещо не беше наред, имаше някакво странично приплъзване.

— Валодитаж алоито, кес валофож — каза той с твърд, горчив звук, който се впи в мен като рибарска кукичка; после направи бързо движение с пръст и моите ръце се вдигнаха над масата, за да се плеснат три пъти една в друга. Не приличаше на липса на контрол, на неволно трепване, както когато сънуваш, че падаш. Усещах целенасочеността на това движение, дърпането на кукловодските конци в кожата ми. Някой беше раздвижил ръцете ми и това не бях аз. Едва не изрекох заклинание, с което да отвърна, но той отново сви пръст, кукичката ме освободи и влакното се отдръпна от мен.

Преди да успея да се спра, бях скочила на крака и задъхано вървях към него. Гледах го свирепо, но Змеят не се извини.