![Изтръгнати от корен [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/8/1/iztrgnati-ot-koren-bg-download.jpg)
Изтръгнати от корен [bg]
- Автор: Новик Наоми
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Екслибрис
- ISBN: 9786197115284
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изтръгнати от корен [bg]». Краткое содержание книги:
„Магията в тази книга е напълно правдоподобна и ти се струва, че и ти можеш да направиш заклинанията“. Урсула Ле Гуин, автор на Землемория
„Фантастична, вълнуваща, изпълнена с дълбока, тъмна магия…моментална класика“. Лев Гросман, автор на Магьосниците
„Да четеш тази книга е сякаш пак си намерил любим стар пуловер, познат и обичан“. Маги Стийвотър
„Омагьосваща във всички значения на тази красива стара дума“. Робин Хоб
Клоните над мен се клатеха бясно в тревога, шепотът на листата се превръщаше в приглушен рев. Аз се изправих на колене. „Пусни я!“, изкрещях към дървото и заудрях ствола му с кални юмруци. „Пусни я или ще те съборя! Фулмия!“, извиках яростно аз и се хвърлих на земята, а където попаднеха юмруците ми, земята се надигаше като придошла река. Магията се стичаше от мен като порой; бях забравила и пренебрегнала всички предупреждения на Змея. Готова бях да отдам всяка капка от себе си и да умра на място, само и само да поваля ужасното дърво: не можех да си представя свят, в който съм жива, в който загърбвам всичко това; свят, в който животът и сърцето на Каша хранят това чудовищно нещо. По-скоро щях да умра, смазана от собственото си земетресение, но да увлека и него със себе си. Раздирах земята, готова да се раззине и да погълне всички ни.
И тогава, като пропукващ се лед през пролетта, кората се отвори по дължината на тялото на Каша. Аз мигом скочих на крака и впих пръсти в цепнатината, като се мъчех да я достигна. Хванах я за китката, за натежалата, безжизнена ръка, и я дръпнах. Тя падна от смразяващата си тъмна хралупа като парцалена кукла, прегъната през кръста, а аз заотстъпвах назад, увих ръце през тялото й и го влачех по снега. Кожата й беше бледа като на риба, болнава, като че ли слънцето беше изсмукано от нея. По тялото й се стичаха зелени струйки сокове като пролетен дъждец, но тя не помръдваше.
Паднах на колене до нея.
— Каша — изхлипах аз, — Каша.
Кората вече се беше затворила върху дупката, където доскоро се бе намирало тялото й. Хванах нейните ръце в моите, мокри и кални, и ги запритисках в бузите и устните си. Бяха студени, но не колкото моите: още имаше следа на живот. Наведох се и я вдигнах на рамене.
Глава 8
Излязох, олюлявайки се, от Леса призори, нарамила Каша на гръб като наръч дърва. Лесът се бе отдръпнал от мен, сякаш се боеше да не ме тласне отново към заклинанието. На всяка тежка крачка с Каша на гърба ми и кал по ръцете ми, стиснали бледите й крак и ръка, в главата ми, като дълбока камбана, кънтеше „фулмия“. Най-сетне стигнах до границата и се строполих в дълбокия сняг. Измъкнах се изпод тялото й и я обърнах. Очите й бяха още затворени. Косата й беше мръсна и полепнала по лицето, мокра от соковете на дървото. Облегнах главата й на рамото си, затворих очи и изрекох заклинанието.
Змеят ни чакаше високо в стаята в кулата. Изражението му беше по-сурово и мрачно, отколкото някога го бях виждала; той ме стисна за брадичката и я вдигна нагоре. Отвърнах на погледа му, изтощена и изпразнена, докато той се взираше в лицето и очите ми. Държеше шише с някаква напитка; след като дълго време ме оглежда, накрая извади запушалката и ми го връчи.
— Изпий това. Цялото.
После отиде при Каша, която лежеше просната на пода, все така неподвижна; протегна ръце над нея, а когато се готвех да възразя, ме изгледа свирепо.
— Махай се — процеди той, — освен ако не искаш да ме принудиш да я изпепеля веднага, за да се разправя с теб.
Изчака, докато започна да пия, после измърмори бързо заклинание и поръси някакъв прах върху тялото й; отгоре й се разстла искряща златна мрежа, подобно на клетка за птици, а той се обърна към мен.
Първото ми усещане за вкуса на напитката беше неизразимо приятно: като глътка топъл мед с лимон, когато те боли гърлото. Но постепенно започна да ми се повдига от толкова сладост. По средата се наложи да спра.
— Не мога — казах задавено аз.
— Цялото — повтори той. — А после, ако сметна за необходимо, и още едно. Пий.
Насилих се да изпия още една глътка и още една, и още една, докато не пресуших стъкленицата. После той ме хвана за китките и каза:
— Уложищус совента, мегиот кожор, уложищус мегиот.
Изпищях: имах чувството, че е запалил огън вътре в мен.
Виждах светлината, която грееше през собствената ми кожа и превръща тялото ми в пламтящ фенер, а когато вдигнах ръце, за свой ужас съзрях сенки, движещи се под повърхността им. Забравила трескавата болка, вдигнах роклята над главата си. Змеят коленичи на пода до мен. Аз сияех като слънце, а тънките сенки приличаха на риби, плуващи под леда през зимата.