![Изтръгнати от корен [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/8/1/iztrgnati-ot-koren-bg-download.jpg)
Изтръгнати от корен [bg]
- Автор: Новик Наоми
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Екслибрис
- ISBN: 9786197115284
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изтръгнати от корен [bg]». Краткое содержание книги:
„Магията в тази книга е напълно правдоподобна и ти се струва, че и ти можеш да направиш заклинанията“. Урсула Ле Гуин, автор на Землемория
„Фантастична, вълнуваща, изпълнена с дълбока, тъмна магия…моментална класика“. Лев Гросман, автор на Магьосниците
„Да четеш тази книга е сякаш пак си намерил любим стар пуловер, познат и обичан“. Маги Стийвотър
„Омагьосваща във всички значения на тази красива стара дума“. Робин Хоб
Скочих рязко на крака, притиснала пелерината до себе си; бях забравила.
— Каша — казах задъхано и се обърнах към тялото й, лежащо под клетката.
Той не отвърна нищо. Аз го погледнах отчаяно.
— Върви да се облечеш — каза той накрая. — За никъде не бързаме.
Беше ме хванал с влизането ми в кулата, не бе изгубил и секунда.
— Трябва да има начин — настоях аз. — Току-що я бяха отвлекли. Не може да е била дълго в дървото.
— Какво? — строго попита той и аз изливах ужаса си от полянката, от дървото, докато веждите му постепенно се повдигаха. Опитах се да му разкажа за непоносимата тежест на Леса, който ме наблюдаваше, за усещането, че някой ме дебне. Запънах се, думите не ми стигаха. Лицето му обаче помръкваше все повече, докато не стигнах до последните си бързи, несигурни крачки към чистия сняг.
— Имала си неописуем късмет — каза той накрая. — И неописуемо безумство, макар че в твоя случай двете изглеждат едно и също. Никой не е влизал толкова дълбоко в Леса като теб и не е излязъл цял, не и след… — Той замълча, но и без да изрича името, някак си разбрах, че става дума за Яга: тя бе влязла в Леса и бе излязла от него. Змеят видя, че съм схванала, и ме изгледа сурово. — А по онова време — продължи ледено той — тя е била на сто години и толкова пропита с магия, че където минавала, се появявали черни мухоморки. Но дори тя не била толкова глупава, че да подхване голяма магия насред това място, макар че в този случай бих заложил, че тъкмо това те е спасило. — Той поклати глава. — Вероятно трябваше да те прикова с вериги към стената, още когато онази селянка дойде да плаче на рамото ти.
Венса. — Изтощеният ми ум успя да се хване за нещо. — Трябва да кажа на Венса.
Погледнах към коридора, но той ме пресече.
— И какво ще й кажеш?
— Че Каша е жива. Че е излязла от Леса…
— И че несъмнено ще се наложи да умре? — жестоко ме прекъсна той.
Инстинктивно се отдръпнах назад към Каша и застанах между двамата с вдигнати ръце — напълно безполезно, ако Змеят решеше да ме надвие, но той само поклати глава.
— Престани да ми се перчиш като петел — каза той повече уморено, отколкото раздразнено; от тона му гърдите ми се стегнаха в ужас. — Последното, от което имаме нужда, е да продължаваш да демонстрираш на какви глупости си способна заради нея. Можеш да я държиш жива, колкото искаш, стига да е затворена. Но в крайна сметка ще видиш, че другото би било по-милостиво.
Малко по-късно сутринта, когато Венса се събуди, аз все пак й казах. Тя стисна ръцете ми с безумен поглед в очите.
— Искам да я видя — настоя тя, но Змеят бе забранил: „Не — беше казал той. — Ако желаеш, можеш да измъчваш себе си, това ще приема. Не давай празни обещания на тази жена и не й давай да се доближи. Ако послушаш съвета ми, ще й кажеш, че момичето е мъртво, и ще й позволиш да продължи живота си.“
Аз обаче се стегнах и й казах истината. Мислех, че е по-добре да знае, че Каша е вън от Леса и че мъчението й е свършило, макар и да няма лек. Не бях сигурна дали съм права. Венса плачеше, виеше и ме молеше; ако можех, щях да наруша забраната и да я заведа. Но Змеят ми нямаше доверие, когато ставаше въпрос за Каша: вече я беше отвел и затворил в килия дълбоко под кулата. Каза ми, че няма да ми покаже къде е, докато не науча някакво заклинание за защита; нещо, с което да се предпазвам от покварата на Леса.
Трябваше да откажа на Венса; наложи се да се кълна неведнъж в сърцето си, докато ми повярва.
— Не знам къде я е сложил! — извиках накрая. — Не знам!
Тя спря да ме моли и впери поглед в мен, задъхана и стиснала ръцете ми в своите.
— Зла завистница! Винаги си я мразила, винаги. Искаше да я вземат! Вие двете с Галинда знаехте, че той ще избере нея, знаехте и се радвахте, а сега я мразиш, защото вместо нея взе теб…
Разтърсваше ме рязко и за миг не бях в състояние да я спра. Твърде страшно бе да чувам тези думи от нея — като отрова, струяща от извор. Бях отчаяно изтощена от пречистването, всичките ми сили бяха отишли в усилия да изведа Каша от Леса. Най-после се отскубнах и избягах от стаята, неспособна да го понеса. Облегнах се на стената в коридора и заридах; нямах сила дори да избърша лицето си. След миг Венса излезе след мен, също разплакана:
— Прости ми. Нешке, прости ми. Не го мислех. Наистина.
Знаех, че не го мисли, но то всъщност беше вярно — макар и само донякъде, макар и само по един изкривен начин. То извика наяве собствената ми тайна вина, собствения ми вик: „Защо не взехте Каша вместо мен?“ Двете с майка ми наистина се радвахме през всичките онези години, че Змеят няма да вземе мен, а след това се чувствах нещастна, макар и никога да не бях мразила Каша за това.