Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Димитров Иван, Мирчев Василь
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
Магии, битки, приключения, подвизи, предателства – всичко това ви очаква на страниците на Мечове в леда!
Съдържание Предговор – Александър Драганов (предговор) – стр.4 Сказания за Ледената Планина – Александър Драганов – стр.6 Лихварят – Александър Драганов – стр.37 Кулата в Леденото Езеро – Бранимир Събев – стр.77 Златният Вълк – Васил Мирчев – стр.111 Пратка от Египет – Иван Димитров – стр.130 Сянката на Магьосника – Станьо Желев – стр.161 Подменена Приказка – Яна Маркова – стр.193
Принцът отпуши гърлото и внимателно изля съдържанието в разкървавената уста на Елтар. Елфът се напъна със сетни усилия и преглътна.
Кааверг наблюдаваше с разширени от изумление очи действието на лечебната отвара. Костите с пукане се прибираха обратно в тялото и се наместваха, засъхналата кръв се отлюспваше и раните се затваряха, без да оставят белези. Възстановеният Елтар се прокашля, изплювайки тъмен съсирек, и се взря с надежда в приятелите си.
— Победихме ли?
Кааверг и Глациус се спогледаха, след което избухнаха в смях.
Скачайки от блок на блок, тримата пътешественици благополучно преминаха езерото и се върнаха при конете си. Айторен радостно се разскача, щом зърна господаря си и щастливо завря муцуна в гърдите му.
— Гледайте! — провикна се джуджето.
Глациус и елфът се обърнаха, за да станат свидетели на изумително явление. Кулата се ронеше. Огромни парчета черен мрамор се късаха от снагата й и се срутваха с грохот в езерото, откривайки под себе си блестяща повърхност.
Накрая Торнет Хатсен Рале се отърси от каменния си обков и засия с ослепителната същност на кристален обелиск, издигащ се в центъра на Кувеил. Светлината му успокои сърдитите води на езерото и спои отново ледените блокове в една обща повърхност.
— Ето защо се нарича Кулата на Хилядата Лъчи — замечтано каза Елтар.
Тримата скочиха на конете и за момент застинаха в неловко мълчание. Кааверг пръв го наруши.
— Принце, време е пътищата ни да се разделят. Не знам какво да кажа — говоренето не е сред трите неща, които умея най-добре. За няколко дни с теб преминахме през толкова премеждия, през колкото с други не преминавам за години. Искам да знаеш, че когато решиш да пребродиш Северната Пустош, завий надясно и ще попаднеш в Йордеген, страната на джуджетата. Питай който искаш за мен и ще получиш навсякъде топло посрещане — ние тачим великите воини.
Елтар добави усмихнат:
— Или завий наляво и навлез в Маалтия, владенията на кралица Кейда, където всеки елф ще те дари с усмивка и ще ни гостуваш колкото пожелаеш!
— Сбогом, приятели — въздъхна тежко принц Глациус. — И вие ще ми липсвате много. Знайте, че винаги сте добре дошли в страната ми. Дано пътищата ни отново се пресекат.
Не бе изминал и двадесет крачки, когато вик го накара да се обърне.
— Принце!
Беше Кааверг, изправен на стремената на коня си, сложил ръце пред устата си на фуния.
— Един съвет от мен! Не знам какво ще правиш оттук нататък, но на твое място бих се впуснал в преследване на един човек, облечен в пъстри дрехи и звънлива шапка!
Принц Глациус кимна в отговор, помаха за последно и пришпори коня си обратно към Талвитер, столицата на Нордола, където го чакаше старият му баща кралят.
Трябваше да му съобщи, че мисията е завършила с неуспех.
Засега.
Васил Мирчев
Васил Мирчев младши е студент по драматургия в НАТФИЗ. От малък списва статии във вестник за компютри „Интро“. По-късно, завършвайки 105-о СОУ Атанас Далчев (2006), той се ориентира към писането, след като прочита голям брой творби фентъзи и фантастика. Вдъхновен от жанра, с приятели започва да пише разкази и статии и така основава сайта за фентъзи литература „Цитаделата“.
По-късно, вече като студент по драматургия, през 2008 година участва като жури в международния фестивал за радио и телевизия в Русе. В момента работи като сценарист в предаването „Ателие: Студентско предаване за изкуство, медии и култура“, което показва предимно млади хора. Списва мултикултурния блог за кино и изкуство:
http://8milimetra.wordpress.com/
Първият му публикуван разказ е „Неволите на един студент“ в студентското списание „Колега“. Автор на няколко сценария, писал е за късометражни филми, в някои от които участва и като актьор.
Васил Мирчев
Златният Вълк
Гарет излезе на главната улица. Пара излизаше от запъхтените му гърди, а бузите му бяха зачервени не толкова от сковаващия студ, колкото от напрежението, което му свиваше душата през изминалите дни. Снощната тревога се бе усилила дотолкова, че не бе успял да мигне. Гарет се огледа. По улицата в посока градската порта нямаше жива душа, но откъм центъра на крепостното поселище се носеше шумна врява. Вътрешностите му се свиха за сетен път и той пое към центъра на градчето. Трябваше да открие Будика… на всяка цена.