Луната, която убива [bg]

- Отхвърляш ли останалите обвинения? - Лицето му бе неумолимо.

- Да съм покварявала лица от висши касти и разпалвала пойна? Да видим. Срещнах се с мъж от висша каста, който ми разкри една от най-мрачните тайни на Гуджааре. Направи го, без да бъде молен или скланян към това, а намерението му бе да предотврати войната. Как би отсъдил ти, жрецо на Хананджа?

- Аз не съдя.

- Ами започни. - Сега тя започваше да се гневи заради напрежението на момента и упорството на Бирника. - В тази страна има Жътвар, жрецо, и аз видях доказателства за това. Смятам, че ти и твоите братя знаете за съществуването на тази мерзост и го прикривате.

Младежът се намръщи в недоумение. Бирникът застина неподвижен.

- Никакъв Жътвар няма в Гуджааре - заяви той. - Векове наред не е имало.

- Казах ти за трупа, който видях.

Челюстите му се раздвижиха и най-неочаквано изписаната върху лицето обида се измести от нещо, което тя не бе очаквала да види - срам.

- Понякога и Бирниците грешат - промълви той. Застанал до него, младежът се смръщи още повече, макар обърнатият към неговия наставник поглед да си оставаше спокоен. Бирникът заби очи в пода. - Когато се случи такова нещо, ние правим покаяние. Но аз не съм двуличник. Нито някой от братята ми е.

- Двайсет други мъже са умрели в затвора също като онзи, чийто труп видях. Толкова често ли допускат грешки Бирниците?

Мъжът пак поклати глава, но този път с недоверие.

-Двайсет? Не, това не може да бъде. Все някой щеше да съобщи. Една-две грешки могат да бъдат приети, но толкова много... в толкова кратък срок...

- Нищо не знаят - обади се внезапно Лин. Сунанди погледна надолу изненадана. Светлите очи на момичето се присвиха към Бирника, макар да говореше на Сунанди. - Някой в Хетава може да знае, но не и тези двамата. Може никой от Бирниците да не знае.

Бирникът местеше поглед от едната към другата с ясно изписано на лицето объркване. Гласът му вибрираше от неувереност и напрежение:

- Няма нищо за знаене. Това, за което намеквате, е... е... -Той замълча.

Сунанди изсумтя.

- Поне един от Бирниците трябва да знае - само Бирник може да се превърне в Жътвар.

- Няма Жътвари в Гуджааре! - Бирникът загуби самообладание така внезапно, че всички замръзнаха по местата си. Той ги фиксира с поглед, ноздрите му се разшириха, юмруците се свиха, цялото тяло се разтресе от ярост. Единствено гласът му остана под контрол. Той не го повиши, макар да отсичаше думите с плам, все едно крещеше. - Подобна мерзост надхвърля пределите на най-разюзданото въображение. Нас ни проверяват редовно. Когато симптомите започнат да се проявяват, ние се предаваме в ръцете й. Всеки знае своя дълг. Да се твърди друго, означава да се хвърля кал върху самия Хетава!

Сега младежът изглеждаше истински уплашен. Също като Сунанди. Безпокойството, което я изпълваше от самото начало, се бе удвоило, подклаждано от някаква инстинктивна увереност. „Нещо у него не е наред.“

- Никого не искам да обидя - промълви тя, като се стараеше да прозвучи безпристрастно. - Може би става дума за някаква непозната отрова, чийто ефект симулира Жътвена смърт. Или някакъв вид мор. Не може да се каже със сигурност. - Тя разпери ръце с нарочно бавни движения, за да го убеди в своята добронамереност. - Но ако в града няма двуличник, то някой явно се мъчи да внуши, че има. Това не е ли също посегателство върху вашето братство?