Луната, която убива [bg]

Излизането от Яна-ян протече без затруднения. Дворцовите стражи се интересуваха по принцип повече от натрапници, а не от заминаващи гости - дори когато си тръгват в малките часове на нощта. Ехиру бе спрял друга теглена от слуги каляска и двамата бяха потеглили към тихите крайречни улици. Сега Ниджири седеше редом със своя наставник върху един покрив близо до водата, вперил поглед в Кръвта на Богинята, която течеше недалеч от тях. Сънната Луна още не бе завършила съвсем своето бавно и грациозно пътешествие през небосклона, но хоризонтът вече бледнееше от настъпващата зора. Известно време след слънцестоенето нощите винаги бяха кратки.

Поквара, лудост и война...

Хамиан и беседата на Ниджири със Сестра Мелиатуа бяха едва снощи.

Ехиру седеше притихнал до Ниджири, вперил поглед в реката, но виждаше - така подозираше младежът - някакво друго измерение. Макар да бе изтекъл цял час след разговора с жената от Кисуа, той с нищо не показваше, че възнамерява да се прибере в Хетава. Нямаше ни следа от обзелия го в спалнята на чужденката пристъп... макар Ниджири да съзнаваше, че това спокойствие бе временно. След като си бе изпуснал нервите веднъж, със сигурност щеше го стори пак. Така протичаше изпитанието.

Момчето вдигна ръка с обърната нагоре длан.

- Ехиру-братко? - Осезанието помагаше на всеки Бирник да се върне към действителността, когато останалите му сетива го изоставеха - на този трик обучаваха всеки помощник в пранаж.

Ехиру се завърна с примигване от онова друго място, за да обърне взор най-напред към лицето на Ниджири, а след това към докосналата го ръка. Терзание сбърчи челото му, но той я пое с въздишка.

- Толкова ли те уплаших, чирако мой?

- Никога не си ме плашил, Ехиру-братко.

Но възрастният жрец погледна сключените им ръце и въздъхна отново.

- Тя не излъга. В съня мога да бъда по-сигурен, но тези неща се усещат дори и в будно състояние.

Ниджири започна да гали със свободната си ръка гърба на Ехиру. Това също се допускаше при пранаж, но младежът подозираше, че гладкостта на кожата и уханието на тамян и пот, което Ехиру винаги излъчваше, не би следвало да му правят чак такова впечатление... Наложи си да дръпне ръката си.

- Възможна е и лъжа, без да се лъже, Братко. Тя сама призна, че не знае цялата истина.

- Знае достатъчно, за да ни създава грижи. - Ехиру сведе поглед към съединените им ръце. - Само че голяма част от казаното е... немислимо. Неприемливо.

- Онова за Жътваря? - Ниджири поклати глава. - Сигурно бърка нещо. Както в началото.

- Не. - Лицето на жреца стана сериозно. - Онази грешка бе моя. Помислих, че тя има предвид... моя провал. - Поколеба се продължително. - Каза ли ти Супериорът?

Ниджири се вгледа във водата.

-Разбира се. Избрах те за свой наставник напълно осведомен.

- Какво точно ти каза?

-Че си провалил поръчка, като при това си наранил душата, а може би си я и унищожил. - Лицето на Ехиру посърна и Ниджири млъкна обезпокоен. Дали нямаше и друго тук?