Луната, която убива [bg]

- Не бих те посъветвала да се прибираш в Хетава. На сутринта, след като не открият трупа ми, заговорниците ще разберат, че съм споделила някакви тайни. Хетава - а и целия: град - може да се окаже опасно място за теб.

Мъжът й хвърли пълен с изпепеляващо презрение поглед.

- Това не е някоя проядена от поквара варварска страна, жено. - Обърна се да напусне стаята. Младежът го последва.

- Почакай.

Той спря и се обърна, за да я погледне внимателно. Сунанди с все така бавни и предпазливи движения отиде при сандъка и рови известно време в него.

- Ако се наложи да напуснеш града, дай това на стражата при южната порта. Но гледай да е преди залез - нощната смяна е друга.

Пристъпи към него и му подаде тежка сребърна монета от Кисуа. Едната страна бе изтъркана и надраскана, уж случайно. Бирникът я погледна с погнуса.

- Подкуп.

Тя сдържа раздразнението си.

- Знак. Дневният страж при тази порта е от моите хора. Покажи му го и той ще ти помогне. Може дори да ти каже къде да ме търсиш. Смятам да бъда отвъд стените преди изгрев.

Жрецът се смръщи и не докосна монетата.

Жената завъртя очи.

- Ако прецениш, че съм лъгала, остави я върху гърдите ми, след като ме убиеш.

- Не смей да се гавриш... - На лицето на Бирника се изписа гняв, но той най-накрая въздъхна и взе монетата от ръката й. - Така да бъде.

Обърна се, напусна спалнята и потъна в мрака на голямата стая. Сунанди го видя отново като силует, очертан върху завесата на балкона. Младежът бе по-дребна сянка до него. Мъжът прекрачи парапета, питомникът му го последва и двамата изчезнаха от погледа й.

Сунанди изпусна продължителна треперлива въздишка.

След също така продължителна пауза Лин пое дълбоко дъх.

- Ще тръгвам - каза тя на суа. Изправи се и отиде в ъгъла, където бе оставена отворена торба, скрита наполовина под огромен клон папрат. Лин започна да преглежда съдържанието, за да се увери, че има всичко, от което се нуждае. - Уреди работите с нашите хора. Трябваше да замина снощи, но рекох да почакам до утре, когато повечето гости започнат да си тръгват след Хамиан... - Тя млъкна и ръцете й спряха за момент своите припрени движения. - Благодаря на боговете, че се забавих. Ако не бях тук...

Сунанди кимна несъзнателно. Едва успяваше да мисли, камо ли да говори свързано. Сблъсквала се бе с много изпитания през годините като приемник на Кинджа, но никога с пряка заплаха за живота си. Очите на Бирника блещукаха в съзнанието й - толкова черни, толкова студени, но и състрадателни. Това именно бе истински плашещото. Убиец без злоба в сърцето - бе някак противоестествено. Всъщност без каквото и да е в сърцето, освен абсолютно убеждение, че едно убийство може да бъде справедливо и праведно.