Луната, която убива [bg]

- Преди два дни видях труп - заговори тя. Бирникът мълчеше. - На мъж, починал преди известно време в съня си. Лицето му... Никога не бях виждала подобна агония, Бирник. В Кисуа се разказват легенди за такива като тебе, за жреците, които донасят сънищата на смъртта. Казват, че те не всеки път са приятни. Казват още, че когато някой от вас изтърве контрола над нещата, жертвата умира ирушам - сложила маска на ужас. Пак ли ще ми кажеш, че нищо такова не ти е известно?

Бирникът замръзна. Смъртоносната заплаха в неговия поглед отстъпи пред нещо друго, нещо неразгадаемо.

- Известно ми е - отвърна с глас малко по-силен от шепот.

- И наистина ли очакваш да повярвам - продължи тя по-тихо, - че идваш тук, за да ме убиеш, още преди да е изтекло и едно четиридневие от това, без да имаш никаква представа от плановете на Принца да започне война?

Бирникът се намръщи и тя разбра, че бърка в някое от своите предположения. Но в изражението на мъжа ясно пролича смут. В този момент младежът излезе напред, явно неспособен да запази мълчание. Не застана точно пред мъжа, но цялата му поза издаваше желание да го защити.

-Принцът няма нищо общо с това кой ще бъде Взет или поради какви причини - заяви той. - А грешката на моя Брат няма никакво отношение към която да било война.

Брат? А, да. Момчето бе пълна физическа противоположност на мъжа и бе малко вероятно двамата да имат кръвна връзка помежду си. Сигурно му бе чирак. Спомени за откъслечни слухове, дочути през нощта на Хамиан, се смесиха с неуловимото усещане за нещо познато и тя внезапно осъзна кой е този мъж.

-Ти си Ехиру - заяви жената. - Последният оцелял брат на Принца.

Бирникът присви очи. Да, така бе. Всеки прилича в множество отношения на съответната си майка, но очите съхраняват печата на общия баща. Очите на Ехиру бяха ониксово копие на бащините му. Също толкова красиви - само че много, много по-студени.

- Моето семейство е Хетава - отвърна рязко Бирникът.

-Но по-рано е било онова на Залеза. Майка ти е кисуатка, благородничка от сона, може би дори моя роднина. Тя те е дала на Хетава, за да спаси живота ти.

Бирникът се начумери.

-Това няма абсолютно нищо общо. След като съм приет веднъж от Хетава, ставам изцяло техен. Принцът няма братя. Аз имам хиляда.

Ако той наистина вярваше в това, може би трябваше да му се довери. Трябваше или не, ясно беше, че единствено истината можеше да възпре убийствената му ръка.

Сунанди пое дълбоко дъх, изпъна снага и демонстративно остави кинжала върху леглото.

- Лин.

Момичето погледна скептично, но дългият опит я бе научил да не се противи на волята й пред хора. Остави своя нож с видима неохота. Това накара младежа да се отпусне малко. Не и Бирникът. Но той поне свали ръката си, което бе добър знак за Сунанди.

- Обясни - повтори той.

- Тук не е най-подходящото място за подобна беседа, нали разбираш. Покоите на Принца са точно над главите ни.