Пурпурно небе [bg]

Ториан Торсен кимна.

— Разбира се, Маги; но ти както решиш.

— Ама, татко…

— Тихо. Смяташ ли, че един придружител ще бъде достатъчен, или да са двама?

Маги се намръщи.

— Да не би да смятате да застанете пред аудиторията като ония смотаняци от Тайните служби?

Ториан Торсен смръщи чело, но Тори се усмихна.

— Естествено — отвърна той. — Поне един от нас. Аз просто ще пропусна часовете и ако се налага, ще остана без заверка, но ти ако смяташ, че това не е приемливо за теб, или аз, или татко ще останем да те пазим.

Ториан Торсен поклати глава.

— Най-добрият вариант е да прекъснете училище. Според мен да ходите както обикновено ще бъде неразумно, но ако настоявате… — той разпери ръце примирено. — Както вие прецените.

Когато тя се обърна и погледна гневно Тори, по-възрастният Торсен се усмихна и за момент каменното му изражение се смекчи.

— Ами… — започна Маги. — Щом нямам друг избор, тогава ще си пусна молба да отсъствам няколко дни.

— Ако зависеше от мен — каза Джеф, — щях да ви накарам двамата с Тори да се качите на колата и да карате на смени, докато ние двамата с Ториан щяхме да се наспим на задната седалка. Щом Чедата са тръгнали след вас, нека изникнат от дупката, където съм оставил хора с пушки, готови да им надупчат задниците. Там ще се чувствам най-сигурен.

По дяволите, ако можеше да се наложи, цялото семейство Торсен, плюс една от семейство Кристенсен, на име Маги, щяха да са на следващия самолет за Хонолулу. Сега, като се замислеше, Джеф се сети, че в Хонолулу има приятел. А дали не беше по-добре да отидат в Париж, или може би в Порт Морсби или дори Нуку’алофа, или каквото там му беше името.

Само че нямаше начин да им се наложи, поне не и в този случай. Освен това не можеше лесно да преглътне факта, че тези помияри са успели да прогонят един от хората му от града в Средния Запад, където живееше, не, не можеше да се примири току-така.

Нямаше проблем, когато някои от децата се местеха да живеят другаде и не оставаха за постоянно в Хардуд. Дори и той се бе замислял по този въпрос преди. Животът в малките градчета не бе за всеки, дори не за всеки, на който му харесваше, не бе и за всички родени и отрасли в малкото градче. Така или иначе не му допадаше идеята Чедата да принудят семейство Торсен да се изселят, дори и така да беше по-добре за всички, защото никак не му се искаше да привлича бедите у дома, тъй като това можеше да бъде краят и на Мини Хансен, и на Боб Орстед, поне преподобният Опегорд щеше да прояви малко здрав разум. В това отношение на Дейв можеше да се разчита, той бе изключително гъвкав и умееше да се приспособява.

Но по дяволите, ако не можеш сам за себе си да решиш как да постъпиш, беше почти невъзможно да убедиш една стая, пълна с възрастни хора, всеки със свое мнение, как да постъпят, а нямаше и смисъл да опитваш.