В капана на времето [bg]

— И после накиснат в бренди — съгласих се аз и се примъкнах пак към него. — Как изобщо се… накваси така?

— Ами заради гостоприемството на Джаред. — Нагласи се на възглавниците с дълбока въздишка и ме прегърна през раменете. — Заведе ме да видя склада на пристанището. А пък там държи редки реколти, португалско бренди и ямайски ром. — Намръщи се леко при спомена. — С виното няма грижи, защото го опитваш и плюеш на пода. Но не можехме да хабим така бренди. Освен това Джаред рече, че трябва да се стече по гърлото, за да му се насладиш.

— И ти на колко се наслади? — попитах любопитно.

— Изгубих им бройката на средата на втората бутилка. — Точно тогава църковната камбана започна да бие; призоваваше за утринната служба. Джейми рязко изправи гръб и се втренчи в прозореца, озарен от слънцето.

— Господи, сасенак! Кое време е?

— Сигурно около шест — отвърнах объркана. — Защо?

Отпусна се леко, но не легна.

— О, добре тогава. Изплаших се, че е обедната служба. Съвсем изгубих представа за времето.

— Предполагам. Какво значение има?

Той отметна завивките и стана. Олюля се леко, но запази равновесие, а ръцете му полетяха към главата, за да се уверят, че е добре закрепена.

— Ох — изпъшка и добави: — Имаме среща тази сутрин на пристанището, в склада на Джаред. И двамата.

— Така ли? — Станах от леглото и посегнах към нощното гърне отдолу. — Ако възнамерява да те довърши, едва ли ще иска свидетели.

Главата на Джейми се подаде от яката на pизатa с вдигнати вежди.