Зовът на барабана [bg]

Огледах го, беше огромен. Но се въздържах да отбележа, че точно той не би трябвало да се плаши от Роло.

Моят събеседник бе един от най-високите хора, които съм виждала; по-висок с няколко сантиметра дори от Джейми. Кокалестите му длани стигаха до нивото на лактите ми, а украсения с мъниста колан беше на нивото на гърдите ми. Можех да забия нос в пъпа му, ако бях кихнала, което за щастие не се случи.

— Не, той яде риба — уверих го аз. Като видя, че извивам врат, той любезно клекна и коленете му щръкнаха като дула на пушки. Лицето му се появи пред погледа ми и установих, че чертите му са скрити от гъста черна брада. Прекалено чип нос стърчеше сред растителността, а над него имаше две широко отворени и мили пъстри очи.

— Е, много се радвам да го чуя. Не ща да ми отхапе парче от крака толкова рано сутрин. — Свали сплесканата шапка с опърпано паче перо забито в периферията и ми се поклони. Черни кичури се спуснаха към раменете му. — Джон Куинси Майърс, на вашите услуги, мадам.

— Клеър Фрейзър — казах аз и му подадох ръка с интерес. Той присви очи за миг, вдигна пръстите ми към носа си и ги подуши, после ме погледна с широка усмивка, чийто чар не се губеше заради факта, че липсваха половината му зъби.

— Вие сте билкарка, нали?

— Така ли?

Той обърна внимателно ръката ми и проследи петната от хлорофил по кокалчетата ми.

— Дама, чиито пръсти са позеленели, сигурно просто се е грижила за розите си, но дама, чиито ръце миришат на корен от сасафрас и хининова кора, вероятно знае повече от това как да отглежда цветя. Не мислите ли? — попита той и обърна приятелския си поглед към Иън, който го наблюдаваше с нескрит интерес.

— О, да — увери го Иън. — Леля Клеър е прочута лечителка. Знахарка! — И ме погледна гордо.

— Така ли, момче? — Господин Майърс отвори широко очи, впечатлен, и пак се загледа в мен. — Проклет да съм, ако това не е дяволски късмет! А аз си мислех, че ще трябва да чакам, докато стигна до планините и намеря шаман.

— Болен ли сте, господин Майърс? — попитах. Не изглеждаше болен, но беше трудно да се прецени при толкова брада и коса, и при тънкия слой прах, който покриваше всичко останало. Единственото изключение бе челото му; което обикновено бе скривано от слънцето от черната филцова шапка, но сега бе открито — широко, плоско и много бяло.

— Не точно болен може би — отвърна той. Внезапно се изправи и започна да си играе с подгъва на ризата от еленова кожа. — Не е трипер или френска болест, защото съм ги виждал вече. — Онова, което бях помислила за панталони, се оказаха дълги кожени гамаши, навлечени над набедрена препаска. Докато говореше, господин Майърс бе хванал кожената връв на споменатата дреха и си играеше с възела.

— Но е нещо много гадно; внезапно точно зад топките ми се появи една голяма издутина. Много неприятна, както можете да предположите, макар че не ме боли, освен когато яздя. Може би ще погледнете и ще ми кажеше какво да сторя, а?

— Ами… — казах аз и се озърнах трескаво към Фъргъс, който само премести торбата с фасул. Изглеждаше много развеселен, проклет да е.