Синовете на Спарта [bg]

За негова изненада Кир му размаха пръст, сякаш гълчеше нахално дете.

— Е, заради теб изгубих спартанската си гвардия. Трябваше да поднеса извиненията си, когато се върнах по тези места. И парите, които трябваше да изплатя на семействата им! Ти ми струваше толкова злато, че с него бих могъл да екипирам цял полк — и за какво? Винаги съм бил верен, както сам го каза. Цял живот съм служил на трона и на баща си — и съм готов да прекарам живота си в служба и на скъпия си брат. Познаваш ме, стари приятелю. Обърнах гръб на всички неприятности. Мога само да се извиня и да оставя случилото се в миналото. Как иначе?

Тисаферн откри, че се отпуска под пороя думи, съпроводени с притискането на ръката на някогашния му ученик върху раменете му. Все още не можеше да се сдържи да играе ролята на домакин, докато навлизаха навътре в коридорите на двореца, оставяйки след себе си жегата и слънцето.

Освен гвардията си Тисаферн беше довел цяло домакинство слуги, сред които убийци, готвачи, отровители, коняри и всякакви други, които бе сметнал, че могат да му потрябват. Всеки от спътниците на Кир беше хванат за ръка и отведен да бъде изкъпан и масажиран преди угощението, което им беше подготвил Тисаферн. Той не видя и намек за недоволство у Кир.

— Вечерята ще бъде поднесена по залез-слънце, господарю — каза Тисаферн. — Главният ми готвач се приготвя за нея от дни.

Макар да не му се искаше да го признае, като че ли щеше да му се наложи да докладва добри новини на цар Артаксеркс. Тисаферн не беше пропилял седмицата в града. Беше пуснал тримата си най-добри шпиони да съберат всяка налична информация. Всеки град имаше мрежа царски шпиони, които докладваха на господарите си. Беше само въпрос на време Тисаферн да научи за всяка стъпка на Кир през последните шест месеца, за всеки разговор, всяко действие и решение. Шпионите записваха всичко и съставяха картина, която можеше да разгледа. Нещо по-важно, щеше да вечеря с Кир и да го наблюдава дни наред. Познаваше го от най-ранното му детство и ако той криеше нещо, Тисаферн със сигурност щеше да го разбере. Старият наставник изправи рамене и гърдите му се изпъчиха гордо от доверието, което му се оказваше. Неговата преценка беше в буквалния смисъл въпрос на живот и смърт — цели войски очакваха думата му.