Синовете на Спарта [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-877-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Синовете на Спарта [bg]». Краткое содержание книги:
За негова изненада Кир му размаха пръст, сякаш гълчеше нахално дете.
— Е, заради теб изгубих спартанската си гвардия. Трябваше да поднеса извиненията си, когато се върнах по тези места. И парите, които трябваше да изплатя на семействата им! Ти ми струваше толкова злато, че с него бих могъл да екипирам цял полк — и за какво? Винаги съм бил верен, както сам го каза. Цял живот съм служил на трона и на баща си — и съм готов да прекарам живота си в служба и на скъпия си брат. Познаваш ме, стари приятелю. Обърнах гръб на всички неприятности. Мога само да се извиня и да оставя случилото се в миналото. Как иначе?
Тисаферн откри, че се отпуска под пороя думи, съпроводени с притискането на ръката на някогашния му ученик върху раменете му. Все още не можеше да се сдържи да играе ролята на домакин, докато навлизаха навътре в коридорите на двореца, оставяйки след себе си жегата и слънцето.
Освен гвардията си Тисаферн беше довел цяло домакинство слуги, сред които убийци, готвачи, отровители, коняри и всякакви други, които бе сметнал, че могат да му потрябват. Всеки от спътниците на Кир беше хванат за ръка и отведен да бъде изкъпан и масажиран преди угощението, което им беше подготвил Тисаферн. Той не видя и намек за недоволство у Кир.
— Вечерята ще бъде поднесена по залез-слънце, господарю — каза Тисаферн. — Главният ми готвач се приготвя за нея от дни.
Макар да не му се искаше да го признае, като че ли щеше да му се наложи да докладва добри новини на цар Артаксеркс. Тисаферн не беше пропилял седмицата в града. Беше пуснал тримата си най-добри шпиони да съберат всяка налична информация. Всеки град имаше мрежа царски шпиони, които докладваха на господарите си. Беше само въпрос на време Тисаферн да научи за всяка стъпка на Кир през последните шест месеца, за всеки разговор, всяко действие и решение. Шпионите записваха всичко и съставяха картина, която можеше да разгледа. Нещо по-важно, щеше да вечеря с Кир и да го наблюдава дни наред. Познаваше го от най-ранното му детство и ако той криеше нещо, Тисаферн със сигурност щеше да го разбере. Старият наставник изправи рамене и гърдите му се изпъчиха гордо от доверието, което му се оказваше. Неговата преценка беше в буквалния смисъл въпрос на живот и смърт — цели войски очакваха думата му.
Тисаферн даде знак на две млади робини да го последват. Обичаше да го къпят и след това беше в отлично настроение.
В края на краищата той беше дясната ръка на Великия цар, кинжалът в царския дом. Това му доставяше удоволствие.
Вечерята мина в дружеска обстановка. Макар да беше довел достатъчно хора, за да изпълнят всички коридори и ъгълчета в двореца, Тисаферн допусна само шестима, които да застанат покрай стените на помещението. Самият той беше облечен в тъмна златотъкана роба, която му държеше хлад, макар да бе натрупал доста тлъстини, откакто Кир го беше видял за последен път.
Прозорците в залата бяха разположени високо. Именно тук навремето Дарий беше посрещнал сатрапа на Индия и беше скрил рубини в купа сливи, които подхвърляше на децата му като лакомства. През помещението полъхваше прохладен ветрец, вкарван вътре благодарение на отворите в покрития с керемиди покрив, гениално решение на архитекта на сградата.
Масата беше от зелен мрамор, толкова добре полиран, че отразяваше гредите на тавана между съдовете и лицата на слугите, когато се навеждаха да поднесат храната. Кир седеше начело, а Тисаферн беше от дясната му страна. Клеарх седеше отляво, а до него се бяха настанили Проксен и Нет Стимфалеца.
Тисаферн продължи да играе ролята на домакин и да препоръчва едно или друго ястие. Следеше внимателно дали Кир няма да прояви колебание към храната, но дори да се страхуваше от отравяне, той не го показа с нищо. Тисаферн трябваше да си признае, че тази липса на подозрение е обещаваща. Един предател би могъл да очаква предателство у другите. Кир обаче късаше хляба с ръце и пиеше големи глътки червено вино напълно спокойно и с видимо удоволствие.
— Тези гърци, принце. Те знаят ли нашия език? — попита Тисаферн.
За негова изненада Проксен и спартанецът Клеарх кимнаха, макар че Проксен протегна ръка и я завъртя насам-натам, за да покаже, че не владее съвършено езика. Нет гледаше напълно неразбиращо, сякаш пред него си лаеха кучета. По леко грубата му реакция ясно си личеше, че не се преструва. Гъркът не възприемаше звуците като истински език и затова ги приемаше като цвърчене на птици — нещо, което може да се игнорира напълно.