Синовете на Спарта [bg]

— Както виждаш, стари лъве, персийският е езикът на търговията и войната, поне сред онези, които си изкарват хляба, като търгуват бойните си умения. — Кир говореше с лекота, сякаш още бяха приятели.

— Разбирам. Ще внимавам да не бъда недискретен, господарю. Макар че брат ти ме помоли да преценя готовността на войските ни тук. Задачата ми е да се поинтересувам за силите, които са под наше командване. Знаеш ли бройката им?

— Разбира се — отвърна Кир, докато добавяше лъжица мънички бели яйца към хляба и рибата си. — Ще наредя на секретаря си да ти представи цифрите. Ти си ме научил да водя сметки, Тисаферне. Ще се засрамя, ако сега намериш някаква грешка в тях.

Тисаферн се разсмя, допи виното си и даде знак да му налеят отново. Изпълни го приятна топлина и той се усмихна на принца. Може би по-младият син на Дарий беше по-добър и по-прощаващ, отколкото бе предполагал.

— Храната е много добра — каза Клеарх на гръцки.

Тисаферн се намръщи на лошите му маниери, макар че Кир побърза да преведе. Лицето на Нет пък грейна — това бяха първите думи, които разбираше.

— А. Доведох със себе си личния си готвач — отвърна Тисаферн. — Честно казано, на моята възраст никъде не пътувам без него. Нищо не ми понася, освен ако не е приготвено от неговата ръка. — Той потупа тъжно корема си. — Внимавай с киселините на старини, господарю.

За момент Кир се усмихна, сякаш наистина бяха онези стари приятели, каквито бяха навремето. Напомни си, че човекът до него го беше предал, за да му отсекат главата. У тлъстия стар наставник, нагъващ смляно месо с портокали, нямаше нищо, което би могло да се нарече приятелско или добронамерено. Беше достатъчен един поглед към стражите покрай стените, за да се разбере, че са там, за да защитят господаря си. Те гледаха на Кир като на враг и му напомняха, че наистина е такъв. Въпреки това угощението беше чудесно и Проксен изстена, когато станаха от масата. Бяха вкусили над десет блюда и вина, като Тисаферн коментираше оживено всяко от тях и възхваляваше готвача си, докато на Кир не му се прииска да го удуши. Забеляза, че гърците се хранят пестеливо, макар че може би следваха примера на Клеарх, който само опитваше всяко блюдо, сякаш го проверяваше за отрова. И разбира се, може би правеше тъкмо това.